Носталгията на Магдалена Бояджиева към Ямбол

Съжалявам, че не успях да си дойда в България тази година, за да участвам в пленера “Певецът на Тунджа”, посветен на живописецa Стефан Бъчваров. Моят баща, скулптора Димо Бояджиев, разказваше, че често на шега, колеги и приятели питали Ст. Бъчваров: ”Абе, бай Стефане, не ти ли омръзна да я рисуваш таз река, бе, че всеки ден ходиш?” А той кротко се усмихвал и винаги отговарял: “Че тя всеки ден има различен цвят, как ще ми омръзне, ние с нея си говорим.” Запомнила съм този разказ, защото бях малка и ми беше чудно как е говорел с реката.
Но днес, когато и аз съм художник и поет по душа и на мен често ми се случва да си говоря с природата…Затова ми се иска, да споделя с вас едно мое стихотворение от стихосбирката ми “Извън циферблата”, посветено на моя роден град Ямбол, което написах в един ден, когато реката бе много далече от мен и не знаех какъв е цвета й… изпитвах голяма носталгия и си спомних за певецът на Тунджа.
Искам също така да благодаря на директора на ХГ “Жорж Папазов”,Петко Йорданов,за поканата му да участвам в пленера.

ГРАД С ИМЕ НА БОГИНЯ

На моя красив роден град Ямбол-

люлка на изкуството

Дали ще мога

скоро пак да видя

липите по Търговска, Безистена

и църквите с кубета позлатени

на моя грaд със име на богиня?

Ще чуя ли отново пак рефрена

на босо лято

с песен на щурци –

покрай реката

живописна по Бъчваровски,

покрaй реката

с плачещи върби…

Ще мога ли отново

както някога,

да се любувам

на прекрасните му изгреви,

онези „Изгреви над Тунджа”

възпети със пера

и по триножници…

Кога ще видя моя град

родил в сърцето си

поeти и хyдожници?

Магдалена БОЯДЖИЕВА (Маги Бо)

18 номври 2012
Дения/ Испания

Б. р. текстът е написан като коментар под материал, посветен на пленера “Певецът на Тунджа”