Ново заглавие в репертоара на ДТ „Невена Коканова“, Ямбол

 

Ямбол, 28.09.2021 г.

„Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова е премиерното заглавие на Драматичен театър „Невена Коканова“, Ямбол. Пиесата е първият драмартугичен текст на Яна Борисова, един от най-известните и успешни драматурзи в България и Европа.

В основата на спектакъла са взаимоотношенията на четирима приятели от детството. Те се събират веднъж в месеца за да играят на измислена от тях игра. Играта е форма на общуване, специално пространство, територия, позволена само за играещите. Тайно място, където се пази всичко, което приятелите не искат да забравят. Една машина на времето, която е създадена от деца, които подсъзнателно са усетили, че ще им се наложи да пораснат и това не им е харесало.

          „Малка пиеса за детска стая“ печели конкурса за българска камерна пиеса „Славка Славова“ през 2007г. Пиесата е преведена на над десет езика, поставяна е във Франция, Белгия, Русия, Италия, Германия и Словения, включена е в образователните програми на повечето театрални университети в Европа и по нея са заснети два игрални филма.

Авторът на „Малка пиеса за детска стая“ Яна Борисова казва за пиесата: „Тъй като това е първият ми текст, той е създаден по-скоро поради вътрешна необходимост. Историята беше в главата ми и силно ме вълнуваше много преди написването ѝ, просто търсеше форма да бъде разказана по най-добрия начин. Оказа се, че театърът е нейното място и благодарение на него, тя достигна до най-много хора и беше разбрана правилно. Много ми се иска, всеки да открие в „Малка пиеса за детска стая“ нещо различно, нещо свое. Нещо, с което да учуди и мен. Това е пиеса за времето между детството и порастването, когато всичко важно тепърва предстои, а всичко отминало ти се струва това, без което не можеш.“

В ДТ „Невена Коканова“, Ямбол пиесата започва своя живот под режисурата на Вежен Велчовски, който от дълги години работи активно с авторката. Сценограф е Жанета Иванова. Хореограф – Атанас Жеков – Кроко. Ролите на четиримата приятели са поверени на младите ямболски актьори Яна Бобева, Галина Иванова, Румен Михайлов, Кристиян Негалов и Георги Караиванов.

Премиерният спектакъл на „Малка пиеса за детска стая“ ще бъде представен на 7 октомври от 19:00 часа в залата на ДТ „Невена Коканова”.

About the Author :

3 Comments to “Ново заглавие в репертоара на ДТ „Невена Коканова“, Ямбол”
  • Атанас П. Атанасов
    October 2, 2021 - Reply

    РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ЯМБОЛ
    Изх. №1760/2019 г. Дата 01.07.2019 г.
    ПОСТАНОВЛЕНИЕ
    ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
    гр. Ямбол, 01.07.2019 г.
    Мариана Никова – прокурор при РП – Ямбол, след като се запознах с материалите по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП
    УСТАНОВИХ:
    Преписката е образувана по депозирана в ЯРП жалба от Атанас Петров Атанасов от гр. Ямбол, в която се сочело, че в ДТ „Невена Коканова” – Ямбол били наложени незаконови култови практики.
    В хода на проверката е било установено следното. В жалбата си Атанас Атанасов е заявил, че директорът на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол е въвел „странни и нерегламентирани” от законова гледна точка практики и действия, задължаващи работещите там и посещаващите театъра зрители да отдават почит към патрона на театъра Невена Коканова. По идея на директора Михаил Лазаров бил създаден „химн” в чест на актрисата, който се изпълнявал по време на театралните празници на гр. Ямбол, провеждани през м.юни. Преди началото на представленията, по време на „химна” зрителите се задължавали да стоят прави и да се вторачват към сцената, където „висяло нещо като икона” с образа на Невена Коканова. Според Атанасов наложената практика била незаконна и от гледна точка на Конституцията на Р. България, според която единствените символи, на които трябвало да се отдават почести били националното знаме, герба и националния химн. Измислянето на нови култове, кумири и създаването на обекти за преклонение би било нещо безобидно, ако касаело само директора на театъра и не излизало извън рамките на неговия личен живот. Атанасов е заявил в писменото си сведение, че неведнъж е влизал в пререкания с Михаил Лазаров по този повод. Според него, Лазаров имал мания да боготвори Невена Коканова и стигал до крайности, като боготворял дори дрехите й и ги превръщал в предмети на преклонение, което според него било вид сексуално разстройство. През м. март 2017 г. Атанасов и Лазаров спорили по този въпрос и Атанасов категорично отказал да изнася манекени, облечени с дрехите на Невена Коканова в коридорите на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Атанасов препоръчал на Лазаров да се лекува и да не намесва подчинените си в своите личностни „мании и сексуални разстройства”. Думите на Атанасов били: „Ако е имал някакви лични отношения с актрисата, нека да си ги изживява сам и да не намесва други хора”.
    Снето е сведение от Михаил Лазаров Лазаров, директор на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Същият е заявил, че написаното в жалбата на Атанас Атанасов не отговаряло на истината. Според Лазаров една голяма българска актриса като Невена Коканова, която е и патрон на техния театър заслужавала този поклон пред таланта й. Лазаров е уточнил, че не е принуждавал никой от състава на театъра, още по-малко от публиката, да се прекланя пред когото и да било. Музикалната пиеса написана от композитора Борис Карадимчев се изпълнявала само по време на театралните празници „Невена Коканова” или на големи кръгли годишнини на театъра. Зрителите са я кръстили „химн” в знак на почит и преклонение към театъра и неговия патрон. Ставането на крака от зрителите по време на изпълнението на музикалната творба било вследствие на вълнението и емоцията, която изпитвали. Никой не им налагал да стават прави по време на изпълнението. Според Лазаров, за пореден път имало депозирана недействителна жалба срещу театъра и него, което уронвало престижа на един „70-годишен културен институт”.
    Видно от събраните по преписката материали не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, конкретно за това по чл.165, ал.1 и ал.2 от НК. Няма данни гражданин на Р България да отдава почит към покойната актриса Невена Коканова, като става прав, докато се изпълнява музикалната композиция, създадена в нейна чест от композитора Борис Карадимчев. Посоченото действие не представлява религиозен обред или служба, в които някой да е бил принуждаван да участва, за да се обсъжда изобщо наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на НК.
    Предвид изложеното и на основание чл.213, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК
    ПОСТАНОВИХ:
    ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
    Препис от постановлението да се изпрати на Атанас Атанасов от гр. Ямбол.
    Настоящото постановление подлежи на обжалване пред ЯОП.
    ПРОКУРОР: М. НИКОВА

  • Атанас П. Атанасов
    October 7, 2021 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА” (1)
    Театърът в Ямбол носи името на Невена Коканова. Директорът Михаил Лазаров много държи да се произнася името на актрисата, защото хората все още не са свикнали с това име. Първата им реакция е учудване – „Ама така ли се казва театърът? Не знаех.” – и това много го дразни. Не му е приятно и това, че и друг театър – в Дупница, носи същото име. Казва, че те, за разлика от нас, били общински театър, едва ли не самодейци и не са били на нашето професионално ниво, т. е. от яд, че някой му е отнел името “Невена Коканова”, той всячески се стреми да принизи и омаловажи дейността на колегите от Дупница.
    Организирал е една агресивна рекламна кампания, където навсякъде се старае да набива в очите на хората името и образа на Невена Коканова. Те трябва задължително да свързват ямболския театър с това име. Това му е нещо като фикс идея. Измисля си разни поводи и поводчета, фестивали и фестивалчета, празници, награди с името на Невена Коканова… книжки, рекламни материали, статуетки, „босоноги Жулиети”, разни „стъпки на Невена” и пр., които по някакъв ексхибиционистичен начин трябва да се натрапват на хората, да им се навират в очите, искат или не искат това.
    В стаята на дирекцията, където той прекарва повечето си време, се е заобградил, като някакъв Плюшкин, с всевъзможни излишни предмети – сувенири, статуетки, знаменца, джунджурийки, боклучета… и на повечето от тях е гравиран образът на актрисата. По цял ден седи там вторачен в образите на Невена Коканова и нещо медитира. Общо взето хората се чудят какво толкова прави в тази дирекция. Сигурно се чуди какво още да измисли по въпроса с Невена Коканова.
    Явно това, което е направил, му се е видяло малко и затова е решил театърът да има химн свързан с Невена Коканова. Само че е избрал неподходяща мелодия от филма „Момчето си отива”, която обикновено се асоциира с актьора Филип Трифонов, а не с Невена Коканова. Но той така си мисли, че едва ли не всички ще се сетят, че мелодията е писана в нейна чест. „Химнът”, ако мога така да го нарека се изпълнява по време на театралните празници преди всяко представление, като хората се задължават да стоят прави и да се взират в нещо като икона на сцената – голям винилен портрет на актрисата. Както е тръгнало, може и това да му се види малко и да сложи под портрета олтар със свещи и „литургията” да продължи два часа както е в църквите. Определено зрителите се отегчават от подобни ритуали и се питат, кога най-после ще свършат тези глупости, няма ли да започне пиесата и да гледаме това, за което сме дошли. Нещо подобно се повтаря и след края на пиесата – някакъв своеобразен ексхибиционизъм във вид на речи и ритуали, където името на Невена Коканова се повтаря пак под път и над път и зрителите едва изтрайват всичко това, защото бързат да си тръгнат.
    Въпросът с налагането на измисления от директора химн и задължаването на гражданите да му отдават чест стоейки прави, би трябвало да е предмет и на разследване от прокуратура, защото всичко това е противоконституционно. По конституция символите, на които гражданите са длъжни да отдават чест са единствено националното знаме, герба и държавния химн. А в случая имаме някаква странна самоинициатива от страна на Лазаров. Поради някакви негови причини, той си е създал личен култ и е решил да задължава странични хора, които нямат нищо общо с този култ, да му се кланят и да го почитат. Всичко това е не само странно и необичайно, плод на някакви личностови проблеми, но и незаконно.
    Явно е, че Михаил Лазаров е бил близък с Невена Коканова и е запазил някакви хубави спомени от познанството си с нея. Но защо трябва да занимава и други хора с това. Писал е там някакви сълзливи разказчета за нея, които публикува във всяка от рекламните книги за театъра. Примерно, как тя му подарила някакво растение, което още растяло в къщата му в Боженци и той свързвал това растение с Невена Коканова, сякаш духа й още живеел там… пълни глупости. Преповтаря, за кой ли път финала на „Любов под брястовете”, когато тя му шепнела: „Обичам те!” и той й отговарял „Обичам те!” Да кажем, това преживяване е оставило някакъв дълбок отпечатък в съзнанието му и е белязало живота му оттам нататък… Е хубаво, ама аз какво общо имам с всичко това? Нека си изживява личностовите мании и зависимости сам и да не ни занимава с тях!
    …………….

  • Атанас П. Атанасов
    October 14, 2021 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА”(2)
    ……….
    Всичките тези странности на директора Михаил Лазаров не остават незабелязани от персонала на театъра. Неизбежно много хора започват да си задават въпроса: „Абе, тези хора (директора и Невена Коканова)… нещо така… много са съмнителни. Каква е тази мания по Невена Коканова, какво е това чудо?” Обикновено такъв въпрос се посреща с вдигане на рамене. Може и да е имало нещо… пък може и да е било несподелена любов, нещо платонично, знае ли човек. Но при всички положения е мания и зависимост, т. е. нещо ненормално.
    В допълнение към темата за култа към Невена Коканова, не мога да не спомена и за манекените с нейните дрехи, които изнасяме на показ в коридора по време на всяко представление. Тези манекени са част от култа. В началото имаше само един манекен с костюма от пиесата „Любов под брястовете” (заедно с обувките и шапката). На определен етап Лазаров реши, че трябва да има и втори манекен – с червена рокля, с която уж Невена Коканова е играла някаква друга роля. Но впоследствие и това му се видя малко и затова реши да има и трети манекен – с костюма от пиесата „Ромео и Жулиета”. В допълнение към цялата тази глупост той се разпореди да има и огромно пано със снимката на Невена Коканова в цял ръст, която да посреща зрителите във фоайето. Директорът изрично настоява по време на представления да се премахват от фоайето всички изложби и материали на читалището. Тези неща много го дразнят, защото иска да внуши на зрителите, че влизат в театър, а не в читалище. Може би затова претрупва коридорите с театрални атрибути – манекени, костюми и пана, сякаш иска да покаже, че това е негово пространство – един вид “препикаване на територията” като при кучетата. Думата “читалище” за директора е мръсна дума и не трябва да се употребява. (За читалището, или лошо или нищо!) Тоя човек си живее в някаква имагинерна реалност, където читалището не съществува – има само театър и нищо друго… Всъщност темата за „лошото” читалище изисква отделен по-обширен коментар. Но сега говорим за друго.
    …………..

Leave a reply