Нови страници за стария Ямбол: Светлини и сенки в Ямбол през 1934 година

chelen1934 година е белязана за Ямбол с треската около откриването на минералната вода, но не само около нея се върти битието на нашенци. Любовта също е на дневен ред, вероятно и поради затихналата Велика икономическа депресия. Предприемчиви ямболци откриват по онова време „Бюро за женитби”, което обявява с подобаваща помпозност, че ще посредничи за ощастливяване на млади и възрастни двойки, стига желаещите да позвънят на телефон 89. През 1934 година телефоните са все още голяма рядкост и това, че „Бюрото за женитби” има подобна придобивка, му дава допълнителна тежест.

В унисон с тези благи намерения е и нареждането на началника на гарнизона в града ни подполковник Бояджиев военната музика всяка сряда и събота от 19 часа да свири на площад ”Освобождение”, а в неделя в градината. Духовият оркестър получава разпореждане всеки четвъртък по ред да весели хората и в кварталите, намиращи се по-далеч от центъра на Ямбол. За каргонци, обитаващи тогавашния Втори отдел на града, военната музика свири на площад ”Симеон”, не са забравени и бежанците, с които е населен най-вече Авренския квартал, както и съгражданите ни, живеещи в квартала до Азапкьоския път.

Ако някой си мисли, че военната музика дъни само и единствено бойни творби, е на грешен ход, тъй като в случая началникът на ямболския гарнизон разпорежда концертите да имат в репертоара си популярни произведения, чрез които да се повиши културата на гражданите. В ония години Ямбол е с претенции да е напред с материала по тази тема, понеже вече от доста време населението се просвещава от Народния университет към читалище ”Съгласие”, където четат сказки имена като Гео Милев, Найден Шейтанов, Антон Страшимиров, проф. Александър Балабанов, край Тунджа прескачат и чуждестранни музиканти, а зад граница обира овациите ямболският оперен певец Георги Господинов, но все пак от култура винаги има нужда.

Или поне за пред хората ямболци държат тази пусия, а иначе си я карат както им дойде.

Търговията също взема терк от изкуството, използвайки хватките на стихотворството, което в един период е на мода в рекламата и се раждат куплети като този:

Редовно дъвча „Мелба”

със истинска наслада,

затуй ще си остана

все весела и млада.

За вечната младост ще да е мислил в ония месеци на 1934 година и скулпторът Панайот Лолов, който наскоро е завършил Художествената академия, но вече влиза в ямболската история, тъй като негово дело става статуята на римската богиня Диана, поставена в павилиона на Минералната баня. Тази баня обаче все още не е довършена и трескаво се търсят пари това да стане факт. Кой с каквото може помага в това  начинание, както прави и бръснарница ”Мимоза”на Райчо Ишмерлиев. Понеже той няма суха пара, предлага труда си в полза на каузата, обявявайки, че на 15 и 16 февруари сумите от бръсненето ще отидат в касата на Гражданския комитет за термалната вода. Няма как да се разбере колко лева е внесъл собственикът на бръснарница „Мимоза”, но тя се намира на пъпа на града – на улица ”Търговска”, и по-точно до аптеката на Гурджев, така че клиентите в нея вероятно не са били рядкост.

Всеки влак си има пътници, Ямбол не е далеч от писъците на модата и магазин ”Баба Марта” може да направи всяка тукашна дама чиста европейка, тъй като са пристигнали голям избор модели от Виена и ямболийки могат да наредят къщите си с възглавници, кавьори, карета – все последна дума на модата.

На този изискан фон малко стъписващо идва една заповед на новия кмет инж. Апостол Петров, заел мястото на бламирания от Общинския съвет Стоян Митев. Първият човек в града заповядва да се „отхранват в дворовете не повече от две прасета и те да не се пущат из улиците. Намерените на улицата да бъдат убивани и стопаните глобявани. В чертите на Ямбол да не се отглежда едър рогат добитък, освен в крайните земеделски квартали”.

Така, малко странно навързани, са ямболските работи през вече далечната 1934 година, ала мешавицата от виенска мода и скитащи свине не е патент на Ямбол в онова време, когато претенциите за изисканост са сякаш повече от реалните измерения на битието.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply