„Нови страници за стария Ямбол” пое към читателите

Има книги, които се пишат не просто  бавно, а много бавно. Не заради липсата на сюжет или на герои, а поради документалната им същност, която ги прави изключително трудоемки. Ровенето в архивите мнозина считат за хамалогия, други го определят за увлекателно занимание, откриващо нови, често и неочаквани, страници от битието на даден град, на определен регион.

И хамалогията, и увлечението са били спътници през годините на Борислав Ненов, за да стигне до четвъртата си книга, излязла от печат пред броени дни, и носеща заглавието „Нови страници за стария Ямбол” . Дали има още какво да се каже за някогашния Ямбол ще преценят най-добре читателите на тази книга-хроники. А тя е хроника на оня град край Тунджа от първите десетилетия на миналия век, до смяната на властта, дошла чрез преврата на Отечествения фронт, както и гмуркане в протоколите на Народния съд в Ямбол, с което Ненов се е опитал да даде по-релефно хората от тези зловещи дни. Едните – палачи, другите – жертви, това също е било част от живота и в родния ни град.

„Нови страници за стария Ямбол” е композирана в няколко раздела. Кината край Тунджа през 20-те години на миналия век, колоритният и вечно близък с големите пари еврейски етнос, духовенството и миряните, страстите в  ямболските училища, ловците и рибарите, големците на града, юристите, книжарите, анархокомунистите,  войниците на Хитлер тук, Ормана преди повече от 90 години, когато местната управа налага такси дори за игра на табла и карти.

Тази тематика, тези „обекти” са описвани в някои от книгите, посветени на някогашния Ямбол, но Борислав Ненов не случайно е нарекъл своята творба „Нови страници за стария Ямбол”. Не случайно, тъй като той е пребродил огромни масиви от документи в Държавен архив в града ни, за да намери непознати факти, събития, лица, съдби. Ненов не преповтаря казваното досега за кино „Светлина”, например, той прави пунктуално проучване на запазената документация на построеното през 1925 година второ ямболско кино, нещо, което досега не бе извършено.

Така е и при текстовете, посветени на кино „Модерен театър” на братя Качулеви. Борислав Ненов е минал зад лъскавите завеси, за да покаже битката, която водят собствениците на първото кино край Тунджа само и само да останат в любимата си професия.

Документалната същност на „Нови страници за стария Ямбол” не променя типичния разчупен стил на Ненов, чрез който той прави хората и събитията край Тунджа преди десетилетия близки, интересни, завладяващи. Всичко обаче е подчинено на фактите, а тези хроники може би ще дадат тласък и на други автори да навлязат в огромните масиви от документи.

Защото историята на един град никога не е точка, тя е многоточие.