Новият роман на Волен Митев – увлекателно пътуване между криминалното и театъра

14639663_1117814478266783_1158698450378497079_nНовият, четвърти поред роман на Волен Митев не подменя неговия любим герой – частният детектив Крум Цеков. Този път „пратен” от автора във водите на един провинциален театър, толкова добре познат на автора, сам артист и като образование, и като работа.

Волен Митев показва театъра като място, в което се разиграват много номера от времето на Прехода, самият Преход е тема, към която някои от персонажите на автора имат особен интерес. Особен, тъй като съдбите им са решавани, в една или друга степен, от завоите на това социално време. Интересно попадение е карето от актриси, един романов модел на провинциалните театрални нрави, показан чрез речта на жените, които и работят, и живеят, в храма на Мелпомена. Това е пространство, в което авторът движи уверено своите персонажи, дава интересен поглед отвътре, зад кулисите.

Често героите на Митев забравят, че на сцената, и то по време на представление, е извършено убийство. Това не е недоглеждане на автора, а показател, знак, че е по-важна темата за социалното, моралното  и  естетическото време в театъра, отколкото криминалната история.

Преди години в свое интервю Волен Митев бе споделил, че е започнал да пише, за да не се пропие. Съдбата на някои от неговите „театрални” персонажи показва именно тая бездна, в която българските артисти често попадат, както заради липсата на характер или дарба, така и заради безвремието, в което им е отредено да живеят.Макар че за хората на духа не би трябвало да има безвремие, защото именно те правят духовното време, сътворяват битието, загърбвайки бита.

Доколкото това е възможно, все пак античните подвизи не са за този свят.

Малък наръчник за провинциален  театър, къде в кръга на полушегата, къде напълно сериозно, би могъл да се нарече новият роман на Волен Митев. Чигите, ръкавите, декорите, гримьорните, режисьорите, мениджърите, директорите, сценичните работници, артистите – една галерия от типове и знание за храма на Мелпомена ни показва авторът. Той използва и топоси от родния му Ямбол, които понякога са намигване към местните читатели, друг път сякаш са своеобразно отмъщение на Митев към негови съграждани.

Което още веднъж ни подсеща, ни припомня, че словото е сила, че е изстрел, попадащ понякога свирепо в целта. Сред недобре прецизираните неща в романа „Театрален гамбит” е прекаленото разпростиране на  персонажите върху това какво е режисьорско майсторство. Твърде бъбриви стават героите, без това да е оправдано в тъканта на книгата. Романът на места е прекалено грапав, твърде оплетен стилистично, имало е нужда от прецизно редакторско, а и коректорско, око.

Новият роман на Волен Митев се чете леко, той носи в себе си и забавен елемент, идващ от професията на героите му, а и от криминалната интрига.  „Театрален гамбит” е увлекателно пътуване между криминалното и  социалното , като той е само привидно детективски.

Което за мен е плюс, но за други може да бъде с отрицателен знак.

Борислав Ненов

 

About the Author :

Leave a reply