Новата изложба на Сашо Казанджиев – талантлива равносметка на 60
Един разностранен, многожанров, многопластов художник събра публиката в галерия „Жорж Папазов” на 6 октомври, четвъртък, за да покаже част от равносметката на своята 60-годишнина. Не зная каква част, но винаги има неща, които остават за автора. В случая авторът е Сашо Казанджиев, един творец, пестелив на думи и жестове, вероятно заради вглъбеността на своите платна.
В юбилейната си изложба Сашо Казанджиев е високо, при мисленото и премислено изкуство, което не търпи „бърза палитра”. Дори някои от картините да са нарисувани за кратко време, те са минали, по един или друг начин, през съзнанието на твореца. Това не означава, че в картините на Казанджиев липсва чувството, емоцията, тръпката. В платна като „Гората, която обичам І и ІІ” , „Бели хълмове”, ”Червено слънце”, „Пейзаж в жълто” 60-годишният автор показва, че не му е чуждо да бъде пейзажист. Пейзажист с цялата условност на това понятие, тъй като природата в картините на Сашо е преминала през филтъра на мисълта и чувството, използвайки и по-сложна техника на изразяването, като по този начин бяга от баналното, от имитацията на изкуство.
На откриването на изложбата директорът на бургаската художествена галерия Георги Динев каза, че познава Сашо Казанджиев от 36 години, а от 34 години той му е приятел. Двамата автори са живели и в съседни квартири като студенти, а за капак са учили и в една група в Художествената академия. Така че Динев е имал възможност да опознае ямболлията, за който заяви, че „изстисква всичко от формата”. Тази фраза на Георги Динев е много прецизна, тя е част от разгадката на изложбата, която бе открита на 6 октомври в галерия „Жорж Папазов”.
Експозицията е ретроспективна, публиката познава голяма част от творбите на Сашо Казанджиев, но те така са композирани в изложбената зала, че дават нови и нови внушения. Една концептуална изложба, в картините на която зрителят може да се загуби за дълго.
Надали е нужно да се слага етикет на този автор, споменах, че той е многожанров, многостранен, това се вижда чудесно сега, когато можем да обходим и цикъла с женски портрети, наречени „Нега” и „Страст”, и този, в който Казанджиев ни връща към сгради, носещи носталгия и прелест, като Брънековата къща, Безистена, къщата на доктор Папашимов. Сашо Казанджиев свободно борави както с абстракцията, така и с предметността, ако може да използвам този термин, прилаган към поезията на Атанас Далчев.
Творбите на Сашо Казанджиев са и енигматични, в тях винаги има „втори план”, който е постигнат естествено, а не чрез трикове, нямащи нищо общо с високата летва на художественото. Сашо може да бъде много ефектен, не са малко такива негови платна, но е най-вече вглъбен. Вероятно така се „полага”, когато броиш годините, през които си навъртял 60. Всъщност, не е въпросът във възрастта, а в моженето. С юбилейната си изложба Сашо Казанджиев показва, че може да прави талантливи картини, и да остарява, без да му личи.
Борислав Ненов
