Новата изложба на Калин Ангелов – поданикът на река Тунджа

kalin-2Миналия четвъртък, 9 юли, бе открита новата изложба на Калин Ангелов. 33-та самостоятелна изложба в неговата биография, нещо, което малцина ямболски художници имат в летописа си. Веднага трябва да уточня, че тази нова изложба на Ангелов, подредена в сградата на областната управа, е донякъде ретроспективна. Новите платна на живописеца са пет, но те са достатъчна „причина” ямболският творец да излезе отново на светло. Още повече че след доста време, Ангелов се установи отново в родния град. В духовен план, той никога не го е напускал, въпреки че в един наш разговор преди време Калин сподели, че сантиментите са му чужди.

Новата изложба на Ангелов, събрала различни по обем/формат платна, от малките, през средните, до големи, не е сензационна. В нея няма дори една изненада. Калин „върви” с досегашния си живописен почерк – и като виждане на света, и като начин на изразяване. Този художник е пак при себе си, в себе си.

Ангелов е вгледан постоянно в пейзажа, ако си припомним и другите негови изложби, той, дори когато пресъздава фрагменти от Велико Търново, Пловдив или Ямбол, не търси хората. Не търси техните лица, фигури, жестове. Те сякаш не са му нужни. В този контекст Калин Ангелов е своеобразен отшелник – той не си пада по бохемството, не обича да участва в социалното, под каквито и да е форми. Ако понякога все пак е там, то е поради някаква неизбежност, но после, бързо и задълго, той изчезва от този хронотоп. Ангелов не се притеснява, когато някои виждат в платната му влиянието на импресионистите, за него те са най-високата точка в изобразителното изкуство.

Още нещо съществено от онова наше интервю, правено преди около година:Ако погледнем внимателно, ще видим, че ние имаме нещо изключително ценно, но не го използваме, за живописците говоря. Това е реката. Единственият човек, който го е видял, и го е усетил, е Стефан Бъчваров. Няма в Ямбол нещо, което да е по-ценно за изобразяване. Тунджа е нещо невероятно интимно. Няма как Ангелов да прескочи името на Стефан Бъчваров. Не само защото  го наричат Певеца на Тунджа, а и защото Калин е бил дълго време като дете в неговото ателие. Там е попивал от стария вече творец, вдишвал е оня особен въздух, който излъчва „работното място” на художниците.

Калин Ангелов е живял като малък много повече из ателиетата, отколкото навън, сред играещите си връстници. Не е моя работа да съдя това добро ли е или не. Към момента Ангелов е най-добрият ямболски пейзажист . За него няма тайни в този жанр, и явно този е теренът в изкуството, който той харесва.Това са платната, които той иска да прави, и не се уморява да бъде на този терен. Реката и в новата му изложба е лайтмотива сред 33-те му творби. При Ангелов, разбира се, нещата са условни, той не работи фотографски, въпреки че работи от натура. „Аз вадя чист цвят, в различни насоки, в различни тоналности”, казва авторът.

Има своебразно стълпотворение на цветове в новата изложба на Ангелов: зелено, фино и същевременно мощно набраздено от керемидено, синьо в много вариации, кобалт, кафяво, което сякаш няма край в тоналностите си. Наименованията на творбите му, както и досега, са в руслото на традиционната живописна лексика: „Пролет”, Лято”, ”Зима”, „Морски бряг”, „Залив”, „Къщата със синия прозорец”. И тук Ангелов не разчита на сензацията, и тук той е отвъд този подход. Калин търси новото другаде, в качване на равнището в досегашната си „сюжетика”. Това той търси постоянно, това счита за своя мисия.

И понеже е не само красива, а и по своему човеколюбива тази мисия, Ангелов е сред най-симпатичните отшелници. Един трагичен романтик, може би.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply