Никола Вандов, театровед и председател на журито на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник”: Системата на финансиране подтиква куклените театри към комерсиални постановки
– Провокирахте публиката и участниците с изказването, че добрите постановки не преобладаваха на този фестивал. Защо изразихте такава позиция?
– Те добрите постановки общо взето не са достатъчни никога и не само на този фестивал и на други. И не само на фестивалите, а и в продукцията на театрите. Вие си представете какъв е този уж, всичко да е шедьоври. Това е невъзможно. И все пак ми се струва, че една повишена прецизност в подбора на афиша, ще доведе до много по-бързо нарастване на престижа на този фестивал, така да се каже такава е играта, че се съди по върховете. Ето, спектакли като последния (б. ред. „Малки вълшебници” на Държавен куклен театър – Варна, който спечели голямата награда „Играещия човек”), слава Богу, че той беше поканен и дойде на фестивала, просто изведнъж показа какви празници може да бъде всичко това, ако са все така пълноценни, енергични, заразителни силно игрови с хумор и така нататък спектаклите. Някои не бяха такива. Аз го казвам с болка, аз не се радвам, че е така. Напротив, това доведе, ако щете, до затруднение и журито. До последно се чудехме как да разпределяме наградите.
– А защо не беше присъдена награда за режисура?
– Във всяко решение на всяко жури по принцип се съдържа послание, някакво непроизнесено изречение. Нашето непроизнесено изречение е, че режисурата е по-небрежна или пък, където са цялостни спектаклите, в посока, която смятаме, че не е продуктивна за бъдещето развитие на кукления театър. Тука, например, имаше доста добри да речем фолклорни спектакли и не че имам нещо срещу фолклора, по-скоро те можеха да бъдат от един ансамбъл за народни песни и танци изпълнени, възстановка на обичаи. Не мисля, че това е продуктивното начало в кукления театър. Може би логиката при тях е, че те са по-експортни, понеже са лишени от диалози са разбираеми навън. Но това са все нехудожествени съображения, те са принудени да отидат към тях, аз им съчувствам, но не мога да ги харесвам.
– Застрашен ли е кукленият театър да премине повече към по-продаваеми постановки, отколкото към по-стойностни?
– Цялата система на финансиране на театрите (б. ред с делегираните бюджети), дълбоко съм убеден в това, осъществява някакъв пресинг върху театрите натам да търсят изход. Това е лошо, но то не зависи от тях. Това според мен е проблем на министерството и по-скоро на културната политика, която то трябва да следва. Цяла находка е и слава Богу, има творци, които въпреки всичко искат да изразят себе си, времето си и т. н. и те постигат успехи, които са по-значими и само те са продуктивни за бъдещето.
– Оптимист ли сте за кукления театър?
– Аз съм дълбоко убеден, че кукления театър не само не загива, но той ще пребъде. Просто няма с какво точно неговата сфера на въздействие, на изразност, да бъде заменена, нищо не може да го замени. Така че ще го има кукления театър, просто преминава през по- кризисни периоди. Понякога тук не идват добри спектакли, защото имат или проблем със сцената, или финансов. Това наистина е преглед на нивото, но нивото, ако съдим по него, по върховете, е по-високо от видяното тук и когато имах някакви забележки те бяха свързани с това, че все пак повече трябва да се търси онова, което е горе във високото. То между впрочем е не по-малко комуникативно с децата, не съм някакъв такъв аристократ или какво.
Въпросите зададе Диана Иванова
