Николай Георгиев, управител на фирма „АВС инженеринг”: Реконструкцията на Безистена бе много сложна работа

Инж.Николай Георгиев е роден през 1962 г. в Елхово, но в началото е живял в село Попово. Средно образование е завършил в ямболската Математическа гимназия, а висше в Института по архитектура и строителство. Член е на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България, както и на УС на баскетболен клуб „Тунджа”. Фирмата му е семейна, основана е преди 23 години. Финансов директор в нея е съпругата му Радостина. Имат две деца.

-Г-н Георгиев, актуалната тема в строителството е санирането. Как виждате вие този процес?

-В България предстои да се прави нещо, и вече тръгва този процес, за който държавата взе един милиард лева от Банката за развитие. Искам да призова нашите съграждани да не се колебаят. Това е много хубава инициатива на държавата и трябва по най-бързия начин да се направят сдруженията по закона за междуетажната собственост и те да кандидатстват за тези пари. Този един милиард лева не е много, този един милиард е по-малко от една дванайста , от това, което е необходимо, за да се реновират всички жилища в България , които са строени по така наречения индустриален способ.  Първите от тях ще спечелят, това са между 5 и 10 хиляди лева чист подарък на домакинство. Призовавам хората да ми повярват и да предприемат тази стъпка.

-Вие, освен строител, сте и спортен човек. Минал сте през ямболската школа по джудо?

-Доста години бях джудист, и като студент продължих с този спорт, стигнах до кафяв колан. Имам и диплома за съдия по джудо.

-Нещата в спорта в България и в Ямбол не вървят добре обаче?

-За съжаление, спортът в страната ни наистина не върви. Няма откъде да дойдат медали от големи първенства, а и някой да работи за спорта? Сега почнаха, от миналата година, да се правят програми, да се правят зали, но ние сме изгубили 25 г.

-Помните какъв плач настана сред привържениците на спорта, след като от Олимпиадата в Лондон се върнахме с 2 медала.

-Така беше, а се иска  отговорност и работа.

-Гриша Ганчев внасяше преди по няколко борци, но това е до време…

-Спортът е държавна политика. Държавата оттегли ли се от спорта, той загива. А тя, държавата, 25 години бе абдикирала от българския спорт. През 1988 г., на Олимпиадата в Сеул, бе най-успешното ни представяне. Помните, че в неофициалното класиране по нации бяхме 6 или 7, нещо от тоя сорт. А сега сме страшно назад.

-Ние бяхме преди години на Олимпийски игри пред държави с много по-голямо население и територия. Малко юнашка беше нашата поза?

-Беше, но спортът ни бе на световно ниво. Сега, ако изключим Григор Димитров, и някои епизодични прояви на наша лекоатлетка, защото при мъжете в леката атлетика успехи почти липсват, нямаме постижения. Който и спорт да вземем, той изисква условия. В Ямбол даже няма волейбол за мъже. Няма дори за деца и юноши, има само за момичета. Няма къде да тренират, няма и такъв треньор, който да поеме момчета и юноши. А в Ямбол имаше добър юношески и мъжки волейбол.

-Ние се поотклонихме сякаш доста от темата за строителството…

-Да, отклонихме се, но аз съм жител на Ямбол, тук ми е семейството. Моето мнение е, че градът ни може да се развива в не повече от три направления-спорт, туризъм и селско стопанство. Имаме условия за спорт – имаме великолепна река, имаме почти завършен гребен канал, имаме великолепна зала „Диана”, имаме проект за нова зала. Ако новата зала се направи, в радиус от 300 км няма да има такова средище за спорт. Две зали, ако и старата зала се ремонтира, които отговарят на световните критерии за провеждане на състезания по волейбол, баскетбол или тенис на корт. Тогава в Ямбол могат да идват национални и клубни отбори и за да тренират. Ние имаме добър климат. Другата насока е туристическата. Вече има исторически обекти, част от които се реконструираха , така че в спорта и туризма имаме подходящите дадености. Това е бъдещето ни.

-Да поговорим за Безистена, чиято реконструкция извърши вашата фирма. 8 месеца закъсня завършването на обекта. Какво стана , всякакви митове се чуха из Ямбол?

-Това, което извърши моята фирма е втора основна реконструкция на Безистена. Тази сграда е на повече от 550 години. Първата реконструкция е правена в периода 1970-1973 г. Това е била основна реконструкция на Безистена. Тогава е извършена за две години и половина. Фирмата ни не закъсня, не зная защо мислите, че имаше закъснение?

– Така обяви на пресконференция кметът на Ямбол…

-Строителните работи на Безистена трябваше да бъдат извършени за 1 година. Факт е обаче, че по време на строителството имаше спиране, чрез акт 10, за 4 месеца. И като се сметне това, което работихме преди спирането, и след спирането, строителните работи завършиха на 15 ноември. Тоест, ние спазихме едногодишния срок за строителство.  Тази реконструкция на Безистена като мащабност не отстъпва на реконструкцията, която е правена през 70-те г. Но тогава е направена, пак повтарям, за 3 години, сега за една. Сградата на Безистена се изкопа цялата, и под нея се направи ново ниво с височина 4 метра. Безистена имаше подземно ниво само от едната страна, северната, там, където бяха дискотеките . В самото хале нямаше нищо, там никога не е имало нищо, само пръст. Под него ние изкопахме на 5 метра и скоро това, което извършихме ще се види от ямболлии. И от южната страна също го изкопахме на 5 метра, и там направихме зали, коридори, Ако горе Безистен е около декар, долу сега е около декар и половина.

-И все пак, вие сам казахте, че се наложи да спрете строителните работи за 4 месеца. Зная, че не във вашата фирма бе проблемът. На кое ниво се получи той, на проектантско ли?

-Да, на проектантско ниво. Реконструкцията в тази част, която аз трябваше да направя, беше много сложна. За миналата година в България нямаше толкова сложен обект за реконструкция. Да, проектът беше сгрешен, наложи се този проект да се адаптира към действителността. Бяха извършени много сложни строително-монтажни работи в частта си на строителна механика и геология. Ние успяхме и го направихме с 98 стоманобетонови пилота. На 8 метра дълбочина, чрез което укрепихме старата сграда. Твърдя, че в момента Безистена е по-стабилен откогато и да било. За тази цел, преди да свършим на 15 ноември, на самите сводове, помните, че преди години по тях имаше пукнатини. На тях сложихме гипсови маркери, които показаха, че вече няма грам пукнатина. Това го направихме съвсем скоро, за да сме абсолютно сигурни в качеството на работата си. А за проектантската грешка – това се оказа по-скоро проектантска недомислица. Главният проектант се отказа, главният проектант на строителната част се отказа също. И изпаднахме, не само моята фирма като изпълнител, а и община Ямбол като възложител, в едно много деликатно положение.

-Помните ли какво си казахте тогава?

-Казах си, че тази работа трябва да я направим. Аз знаех, че може да се направи, знаех, че ще е трудно. Трябваше да намерим подходящия проектант – намерихме го, той е инженер по подземна механика и геология в Минно-геоложкия институт.

-Но не изпаднахте в паника нито за момент, така ли?

-Не, в никакъв случай. Това е една работа, която трябва да се свърши. Единственото, което ме притесняваше бе това, че сроковете са много кратки, не зная кой ги беше дал тези срокове, но ние успяхме да направим каквото трябваше. Трябваше обектът да се предаде след 1 година, точно след 1 година ние го предадохме. Така че нашата работа там приключи в нужното време, и тогава вече влязоха други фирми, които правят декорации и подобни неща.

-Казахте, че виждате бъдещето на Ямбол в туризма, спорта и селското стопанство. Селското стопанство в региона ни обаче не е добре, изключвайки житните култури?

-Така виждам нещата. Имаме прекрасна земя. Ако имате предвид, че нещата не вървят добре в животновъдството, определено е така. В България преди 25 години животновъдството бе съсипано.

-Да се върнем там, където вие командвате парада, а съпругата ви бди за финансите – към фирмата ви. Тези близо 150 човека, които работя при вас, имат ли някакви социални придобивки? И как се движат във фирмата ви заплатите?

-За мен е било винаги важно хората, които работят за мен, да си получават заплатите навреме. Не съм имал досега нито един ден просрочие , вече 23 години, да закъснения с плащането на заплати или на аванс. Не е имало случай работник да поиска заем и да не го получи. Всяка година купувам облекло за моите работници. Миналата година по една програма получихме 170 000 лв. за облекла, за предпазни средства, те отидоха при работниците във фирмата. Облекло се купува два пъти в годината – и напролет, и за зимата. Най-добре ще кажат дали са доволни работниците. Може би е нормално работникът да е недоволен , както е нормално и работодателят да е недоволен.

-Отношенията между работодател и работници винаги са сложни, но доколкото зная при вас текучество няма?

-Сложни са, да. Но мисля, че се разбираме. Тези заеми, които всеки месец давам, са, разбира се, без лихва, те са за хора, към които нямам никакво притеснение. Това са хора, работещи във  фирмата от дълго време, когато имат възможност, те ще върнат този заем. Имали са нужда, дали сме им тези пари. Разбира се, когато имаме възможност. А заплатите във фирмата са между 500 и 2000 лева, но те се формират и на базата на премии, не са заковани.

-Когато имам работа в по-солидни фирми, каквато е вашата, почти винаги има хора, които очакват среща, за да получат някаква помощ – за свой близък човек, който боледува, спортни клубове чакат. Вие помагате ли в това отношение?

-Каквото мога в това отношение, го правя. Помагам като член на УС на баскетболния ни клуб, както и на други видове спорт. Помогнахме на един лекоатлетически клуб с екипите, с които заминаха на състезание. Бях преди време направил тенис клуб за деца, за тенис на маса. Клубът просъществува около 2 години, но нещо с треньора не се получи и спрях този клуб. Обичам всички видове спорт, няма значение какъв спорт е, мога да гледам по цял ден спорт по телевизията. Скоро имаше състезание по спортни танци в Ямбол, помогнахме, ние всяка година помагаме на Георги Найденов, мисля, че той заслужава. На един от клубовете по аеробика пак скоро помогнахме. Помагаме, но не на всяка цена. А и не възможно.

-Вашата фирма е вече 23 г. в строителството. Не мислите ли да се насочите и към някакъв друг бранш?

-Не. Категорично не. Аз съм строител по душа, обичам професията си. Навремето исках да стана пилот, обаче ми намериха диоптър и нямаше как да вляза в Долна Митрополия. Тогава реших да стана строител. И не мисля да се отказвам от тази професия. Към нея ще насоча и децата си.

  Интервю на: Борислав Ненов