„Ние помним 5 юни 2012 г.”
Паметна плоча на тримата загинали работници при взривовете в складовата база „Стралджа – Мараш” край Петолъчката е поставена в двора на църковния храм в Лозенец – най-пострадалото от инцидента село. Днес се навършват точно две години от трагичния инцидент, а наказателното дело продължава да се отлага заради експертизите. В същото време в базата беше възобновено и контролираното унищожаване на увредени боеприпаси, открити при прочистването на района.
„Ние помним 5 юни 2012 г.” е написано на паметната плоча, която от днес ще посреща посетителите на храма в най-пострадалото от взривовете село Лозенец. Всички близки и роднини на загиналите дойдоха на зоупокойната панахида, която беше отслужена в църковния храм, за да почетат паметта им.
Малко преди началото на панахидата се чу един от възобновените контролирани взривове в базата, което още повече разстрои родните на загиналите. „Нали чухте, днес на деня, в който си отидоха три невинни живота, те горе гърмят. Просто това не са хора според мен. Поне на тази дата можеха да не правят това. Аз като чуя гръм и вече се стряскам”, почти изплака Ирена Костова, съпруга на Станимир Костов. Още по-разстроена беше Пенка Кремъкова, съпруга на Енчо Кремъков: „Не мога да повярвам какво се е случило, две години са днес, разбирате ли, не мога да повярвам”, каза през сълзи тя. Росица Николова, съпруга на Николай Гочев заяви „Семействата ни са много напрегнати, нещата се връщат отново и отново. Искам да излезе наяве истината, защото съм сигурна, че мъжете ни не са виновни, смятам, че който е виновен, трябва да си получи заслуженото”.
От два дни в складовата база са възобновени контролираните взривове на увредените боеприпаси, открити при прочистването на района, които не могат да се изнесат. На общо събрание селото се съгласи те да бъдат извършени, за да се приключи веднъж за винаги с този ужас. Иван Митев, председателят на Инициативния комитет на Лозенец, който досега се съпротивляваше на взривовете поясни новата им позиция: „Ние не искаме повече да има жертви, не искаме никой повече да пострада, затова се съгласихме с единственото условие, което беше изпълнено, да бъде направен един ясен график и да се знае кога започват и кога свършват. Тоя график е от 3 юни до 29 август трябва да приключат със взривяванията”.
Бомбите продължават да са ежедневие за лозенци не само като звук, защото те ги откриват непрекъснато в дворовете си или в постройки, които ползват по-рядко. На хората не им се мисли какво ще се случи в изоставените дворове и къщи, които има в селото. В последните два поредни дни сапьори са идвали в селото да обезвреждат намерени бомби. Друг член на Инициативния комитет Христо Стойнов разказа: „Намират ги, имаше два дни поред вчера и по-предния ден. В градините си обикновено ги намират или в изоставени сгради, които се посещават по-рядко. Имаше два случая, единият го взривиха на място, другия го изнесоха. Бомбите са нашето ежедневие”.
Земеделските производители от селото също чакат с нетърпение да приключи наказателното дело, защото още не са получили обезщетения за унищожената им продукция. Представителят на една от най-пострадалите фирми – фермата за биволи, която обработва и земя, Йордан Койчев поясни: „ На нас ни трябва краят на наказателното дело, за да заведем граждански иск във връзка с щетите, които са нанесени и задълженията, които имат към нас, тъй като не се изплащат на принципа, на който се бяхме разбрали доброволно, явно че трябва да се мине през съд”.
Всички в Лозенец се надяват след 29 август да забравят за ужаса на взривовете, но най-голямото им желание е базата да не се възстановява, за да няма повече такива инциденти.
Диана Иванова
