Нидал Алгафари: книги за любов, старинни обичаи и мистика

Algafari4Нидал Алгафари представи романите си „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, милост нямаш ли?“ в Ямбол тази вечер, 21 февруари, в зала „Проф. Иван Попов“ в НТС. Организатор на събитието бе читалище „Тракийска лира“. И като потвърждение, че е истински сладкодумец, авторът успя да говори изключително увлекателно за себе си и книгите в продължение на час и половина.

За себе си започна от своя произход – майка българка, баща сириец, роден в София. Специално се извини за работата си като политически пиар за политически сили от целия спектър. Признанието му бе, че е виновен за това, „че народът беше лъган“, виновен за лъжовната красива опаковка, която е придавал на политическия продукт. Дали искрено или като оправдание, но заяви, че и той самият е вярвал.

Algaari3Така се стигна до писането първо на сценарий с действие, развиващо се през 1700-1800 г., превърнал се в последствие в книга, а тя – не в една, а в четири части. Всеки момент от печат трябва да излезе третата му книга, а в момента пише четвъртата. В първата част става въпрос за русалии, за застигането на страшни клетви заради  нарушени забрани, за любов  и още много все красиви неща. През цялото време авторът съзнателно избягваше да разказва сюжета, за да не пострада интересът на бъдещите читатели. Той сподели, че през обичаите е искал да покаже как предците ни са приобщавали институциите /църквата, джамията във втората книга/ към обичаите си, а не обратното – затова и по нашите земи никога не сме имали религиозни фанатици.

След излизането на първата книга „Боже, защо Господ лъже?“ се получил скандал, който вече е затихнал. За това допринесли вероятно и заглавието, и вероятно, небългарското му име. Дори един митрополит устно забранил книгата да се чете. Това бе повод Алгафари да отбележи, че е приел християнството след катехизис /обучение/, т.е. напълно осъзнато и информирано на възраст, когато това може да стане по този начин. Въпреки интересните отклонения, авторът отбеляза, че теологичните спорове са само 5 процента от съдържанието на книгата.

Втората част „Аллах, милост нямаш ли?“ е за българските мюсюлмани. И в нея присъства теологичен спор – може ли мюсюлманин да бъде женен за християнка, например. За четвъртата книга, която сега пише, каза, че мисли да “извади от калта” образа на богатия човек. Защото той не е чорбаджията-изедник, а е финансирал строежите на църкви и манастири, на светски училища, включително е  давал огромните рушвети за извоюване на богослужение на български.

„В книгите съм описал фолклора и етнографията, както аз ги разбирам, противопоставям се на ансамблите с облекло като клонинги и играене, както севернокорейската армия марширува в синхрон“, поясни авторът.

Алгафари уточни, че се е опитал да пише на максимално изчистен български език, оставил е само турцизмите и архаизмите, характерни за епохата, като последните ги е ползвал “като пипер”. Значението им е обяснявал под черта, заради младата публика, макар това да е донякъде досадно. За финал авторът гарантира четене на един дъх.

About the Author :

Leave a reply