Не струва корабът, когато няма хора в него, или за триумфа на „Палечко”

„Защото знай: не струва нито корабът,

ни крепостта, когато няма хора в тях.”

 

11062708_1583890581869123_1948579738251740356_oТова двустишие е сред началните в трагедията на Софокъл „Едип цар”. На кораба в четвъртък вечер, 15 април, бe не само театрална трупа „Палечко” към Читалище „Съгласие”, с ръководител Атанас Жеков-Кроко, а и многобройна публика.

Корабът си струваше – гимназистите дадоха страшно много от себе си, за да „влязат”, и да „излязат” от античната трагедия с чест. В четвъртък излязоха и под бурните овации на зрителите, които може би дадоха малък аванс симпатия на тийнейджърите, но те си го заслужиха напълно. Дали, и колцина от тях, ще стъпят след време на професионалната сцена, няма особено значение, макар че всеки иска да има награди във витрината си.

Най-важното в привечерния четвъртък на  голямата сцена на Читалище „Съгласие” бе, че момчетата и момичетата се раздадоха. И духът на трагедията на Софокъл, на който помагаше по идея на Кроко, и Сенека, изпълни залата. Страхотният превод от 1946 година на Александър Ничев, по-късно професор по старогръцка литература, пасваше на „Палечко”, като някои строфи, в които Ничев е използвал „архаични” думи, може да отпратят младата публика към забравени, без никакво основание, пластове на българския език.

11154984_1583890641869117_2916392415323133055_oДа издържиш един час на сцената, без да се издъниш яко при изпълнението на този дълъг и тъй изящно трагичен текст на „Едип”, си е постижение. Основната тежест изнесе Денис Стоянов от Икономическата гимназия, превъплътил се в ролята на царя на Тива. Момчето имаше и някои лъкатушения в играта си, но набра темпо и влезе чудесно в пиесата. Димитър Димитров, изпълнил ролята на Креон, също подаде добра топка, не се издъни и Ева Николова в кожата на Йокаста. Режисьорската работа на Атанас Жеков вероятно е била не само дълга, а и много трудна. Кроко можеше да направи една бърза и лека комедия, такава, която често са представяли в Ямбол пътуващи трупи. Подобни спектакли нямат нужда нито от особен декор, нито от дълги репетиции. Но са блудкави, но са театрална халтура, дори когато на наша сцена са се качвали актьори като Васил Михайлов и Ивайло Христов.

Кроко, ръководителят на „Палечко”, се е хвърлил във водовъртеж. Там, където не само напевният, ала трагичен и труден за изпълнение текст на Софокъл може да те удави, но и зрителите да заспят, понеже няма нито екшън, нито риалити шоу. Публиката обаче не само устиска, а, струва ми се, беше искрена в дългите овации. Родителите и роднините вероятно също са разбрали, че ТОВА си е заслужавало „малките” да се преселят в читалище „Съгласие” за доста време. Някой претенциозен театрален критик може би ще направи на пух и прах трупата на Кроко. Но може и да бъде красиво повлечен от страстта на изпълнението, на пластиката, която демонстрираха тези 14 тийнейджъри на сцената.

Ако на 17-18 години си съвършен, ега ти скуката. А и както казва престарият Софокъл, „Не струва нито корабът, ни крепостта, когато няма хора в тях”.

А хора имаше…

Борислав Ненов

 

About the Author :

2 Comments to “Не струва корабът, когато няма хора в него, или за триумфа на „Палечко””
  • Donko
    April 18, 2015 - Reply

    ei maika mu sheiba na ivan krumov ot selo elhovo praseto dolno veche 2 godini ne mi e vurnal pompata za gumi koqto mu dadoh, izmekqra dolen
    palen pomiqar
    e basi mo rabotata dano da stradash che manchester united padnaha dneska qj mi huq shmatka nedonosena!

  • Anonymous
    April 19, 2015 - Reply

    Харесваю

Leave a reply