Не всяко „Браво“! е достойно

Така започва едно стихотворение на българската поетеса Надежда Захариева. Сетих се за него тези дни, когато прочетох анотациите на предложенията за ежегодните награди на  Община Ямбол публикувани на нейния сайт и следователно  официално  мнение.

40 години имах  удоволствието да работя в Ямбол, в системата на културата, и  през всяка една  от тях  имах възможност да наблюдавам ежегодните баталии за това кой кого е предложил, за каква награда и кой какво лоби е успял да сглоби, за да „катурне” предложението му. Извън тези особености на градския ни бит и лична култура на двете страни в тази битка, не мога да отрека едно нещо: мотивите в предложенията винаги са били грамотно написани. И поне оставяха впечатлението за обективност при подбора на кандидатите.

Дружеството на писателите за щастие  и тази година е спазило традицията в това отношение, а лицето, което е адаптирало неговите две предложения за сайта на Общината не е успяло да направи чак толкова много езикови и логически  поразии.

Цял живот съм познавала и Христо Карастоянов, и Любомир Котев. И двамата заслужават и наградата, за която са предложени, и уважението, което им дължим всички ние заради това, че не зарязаха родния си град заради столичния живот, заради това, че упорито и целенасочено, стъпка по стъпка, ежедневно ни доказват и до сега колко е важно да ценим Ямбол  с неговата история, самобитност, култура и колко много трябва да уважаваме неговите жители заради приноса им във всяка една сфера на живота ни. И всичко би било чудесно, ако не се усещаше голяма доза йезуитщина в  предложеното от  Дружеството на писателите. То поставя в цугцванг  Общинския съвет и оставя широко отворена врата за натиск от страна на формирано едно или друго лоби. Не може да има „Соломоновско решение” в тази ситуация. Когото и от двамата  да удостоят съветниците с наградата, другият ще се почувства некомфортно. А никой от тях не го заслужава. И защото алтернативата е противопоставянето на две талантливи личности в една изкуствено създадена надпревара си мисля, че решението на вносителите на предложението или не е обмислено добре, или е „измиване на ръцете” и прехвърляне на отговорността за крайния резултат на общинските съветници.

Когато прочетем, че „градът, в който имаме честта и мъката да живеем още дълго ще си остане не градът на, „Crescendo“ и Манифеста на Дружеството за борба против поетите, а градът на литературните кръжоци”, както е написал в една своя статия Христо Карастоянов, всеки трябва да се замисли, а най-вече Общинската ни администрация и Общинският ни съвет. Не че ще го направят. От такива мисли няма политически дивиденти, но аз живея в този град от 70 години и работих в сферата на културата прекалено дълго, за да имам правото да се размисля и да изкажа мнение за това какво ще се случи с избора на тазгодишния победител за голямата награда на Ямбол.

Предложенията са три: НЧ „Зора-1945”, инж. Николина Хаджигеоргиева и Весела Пастърмаджиева. Нямам намерение да оспорвам заслугите на нито един от тримата кандидати, а само начина по който са представени от лицето, което е издевателствало върху техните биографии поместени в сайта на Община Ямбол. Алабализмите  с които са представени  заслугите на всеки един от кандидатите не очертават ясен профил, който да ни убеди в правото им да получат високата награда.

Най-зле е пострадало в това отношение НЧ ”Зора-1945”. От написаното не става изобщо ясно как то „изпълнява мисията си да съхранява и предава на поколенията културното наследство и богатите празнично-обредни традиции и се превръща в дом за нашата духовност”. Някой допуска ли, че личност като Блага Димитрова би си дала труда без причина да отбележи специално  в  завещанието си „пълното издание на „Събрани творби“ в осем тома да бъде предоставено на библиотеката в читалището” в Ямбол с име “Зора”? Може ли някой да посочи друг подобен случай на признание за друго читалище? Или пак риторично да запитам за коя друга културна институция композиторът, роден в Ямбол – Борис Карадимчев, си е дал труда да композира pro bono музика и то не за един спектакъл на детския състав за художествено слово на читалището? А големият Валери Петров, който стана кръстник на детската театрална студия „Палечко” и до смъртта си намираше време да се интересува за  нейните успехи? Никой вече не иска да се сети, а още по-малко да признае, че именно една читалищна идея на „Зора” – събитието с конкурсен характер „Родило се, преродило”, преди 30 години даде старта на два общоградски празника – Коледарския и Кукерландия. А някой сеща ли се изобщо, че първият и единствен случай, в който Захаринка Стоянова – дъщерята на Захари Стоянов – идва в България е посещението й в читалище „Зора”? Или за изненадващия  интерес, който  прояви към „Родило се, преродило” през 1995 г. японският фотограф Хироши Шинояма, специализарал се в изработка на албуми за най-големите карнавални събития в света? А със сигурност до късата административна памет не е достигнал споменът, че първата и единствена Школа за фолклорни инструменти е създадена именно в читалище „Зора”. Дали си дава сметка някой от администратори и съветници, какво означава да работиш ден след ден с етническо малцинство и да изпълняваш успешно държавна политика за приобщаване на не едно, а на цели две – циганско и турско? Едва ли! По традиция интересът у тях се появява обичайно по време на избори. През останалото време те са едно необходимо зло, което просто заобикалят не винаги много елегантно и въпреки гръмките заявки за вечна грижа  към тях!

Работила съм в две читалища – „Съгласие” и „Зора”, приблизително с еднакъв стаж. Честа грешка у администратори, незапознати със специфичностите там, е съпоставянето им. А те са абсолютно несравними! „Съгласие” има съвсем различен профил и изпълнява съвсем различни културно-образователни задачи за целия град. В него се работеше на друго ниво, а и заради неправилната политика да се създават професионални състави  под          „прикритие” на художествената самодейност. За съжаление тази грешка се повтаря непрекъснато и сега спрямо други  състави. Например Общинската администрация и до днес не подкрепя открито издръжката на ДХШ „Проф. Георги Димитров”, която е гордост за всеки град, а я тика под шапката на не знам кое вече под ред новоизникнало градско читалище и осакатява нейната дейност. Това е най-лесното, но за съжаление не най-ефективното решение на проблема.

За г-жа Хаджигеоргиева имам само впечатления като от публична личност. Но е ясно: със сигурност не е нейна заслуга, че е втората жена кмет на Ямбол, а само стечение на обстоятелствата. Тя не е станала „общински служител” в общинска администрация, а след мажоритарен избор  е подписала трудов договор за кмет. Заслугата за избора й не е само на нея, а в по-голяма степен на подкрепата на „Овергаз” и местната структура на политическа партия БСП, от която тя публично се отказа след края на втория си мандат. И жените социалистки в тази структура искат да я наградят за това, така ли? Странна проява на висок политически морал!

Г-жа Хаджигеоргиева не е и „един от най-дългогодишните общински служители в историята на град Ямбол”, защото само осемте години като кмет не е изобщо впечатляваща цифра. Имало е чиновници в кметството с по 20-25 години стаж и много  кметове с повече от два мандата. Просто авторът на анотацията от сайта да беше си дал труда да прочете изданието на Историческия музей в Ямбол  от 1995 г. „125 години Община Ямбол”, после да помисли и, може би, би схванал колко абсурден като аргумент за дадения повод е този текст. Спорен за мене е и аргументът, че нейната работа като директор на СД „Изграждане на жилищни системи” в Ямбол е лично нейна заслуга. Във времето, когато тя е била директор там, имаше Държавен комитет по планиране, който решаваше къде какво да бъде построено, решаваше кога и какви пари да бъдат отпуснати, а за който и да е директор на СД ”Изграждане на жилищни системи”, където и да е в страната, оставаше единствено правото да изпълнява каквото са му наредили. И няма никакво значение за развитието на този процес как се казва този директор. Да влияе върху него би било мисия невъзможна.

Личното предложение на кмета г-н Валентин Ревански, упоменато в публикуваното творение на сайта на общината, със сигурност изразява голямото му, и вероятно основателно, уважение към личността на г-жа Весела Пастърмаджиева, но така поднесено ни вече е предпоставка да сме сигурни, че иде реч за предопределен избор и трябва да послужи като ясен сигнал за кого трябва да гласуват общинските съветници. Аргументите в подкрепа на неговото предложение са толкова тенденциозно приповдигнати, че оставят впечатление у читателя за вече поет ангажимент от кмета и че наградата е присъдена, а общинските съветници, като добри статисти, просто формално трябва да вдигнат ръка в подходящия момент, за да се придаде характер на псевдо независимо колективно решение. Не знам кой е написал и подал за подпис на г-н Ревански този текст, но очевидно недомислиците в него не го представят в най-добра светлина и са лош сигнал за ямболци. В добавка из града се носи упорит слух, че ДХШ „Проф. Георги Димитров” е  във  финансов колапс  и  не е в състояние да си плаща задълженията, поради която причина е въпрос на много кратко време да бъде ликвидирана. Или някой е подсказал на г-н Ревански тази идея с връчването  на наградата на г-жа Пастърмаджиева, за да се покрият с нея част от задълженията на състава? Не е моя работа, дори и ако това е вярно, да коментирам ефективността на този неумел опит да бъде закърпена една голяма финансова дупка, за да не прерасне в имиджова и за общината, но това е временно решение, от което голямата дупка днес впоследствие ще се превърне в огромна пробойна утре и цялата уж умело закрепена конструкция ще се срути безславно. А това вече ще бъде много жалко за всички.

Когато встъпи в длъжност след избора му за кмет на Ямбол, г-н Ревански  тържествено обеща публично, че няма да получава заплата, а всеки месец тя ще бъде дарявана за подпомагане на талантливите деца в нашия град. Похвално решение наистина, но си задавам един въпрос. Нима децата от ДХШ „Проф. Георги Димитров” не са достатъчно талантливи, за да заслужат поне част от неговата заплата и за да покриват ежемесечните си разходи за консумативи?

Не искам да коментирам останалата част от публикуваната анотация с нейните стилистически и логически непохватни фразеологични конструкции, защото не мога да върна грешките в нея назад във времето. По-скоро бих си позволила да изкажа своята лична позиция по въпроса на кого трябва да поръчва г-н Ревански писането на материалите, които излизат от негово име и с неговия подпис. Естествено, най-важното е хората да са грамотни и да мислят преди да си отворят устата, а не след това.

Като имам пред вид публично известната ни професионална история на нашия Кмет – успешен бизнесмен и човек с опит в средствата за масова информация – за мен е непонятно как е допуснал да се появи този текст на страницата на общината сега, когато трябва да отбележим 150 години от нейното създаване. Съвсем не маловажна дата, за която  броени дни  преди  Деня на Ямбол няма никакъв сигнал, че Кметът има намерение да бъде отбелязана по някакъв начин. Вместо това някой  ни уведомява  старателно за личните му пристрастия. Разбира се, и г-н Ревански е човек, и не би било нормално да няма пристрастия, но дали е тактично да ни бъдат поднасяни публично, докато е кмет? И да припомня, че той  е кмет на всички ямболци, които би трябвало да са равнопоставени пред него?

Прозрачно ясно е, вече не се съмнявам, кой ще бъде  носителят на голямата награда на Ямбол в тази юбилейна  150 по ред  година от създаването  на Общината. Заради Настоятелството на НЧ ”Зора-1945”  и заради г-жа Николина Хаджигеоргиева  искам обаче да цитирам  част от същото това стихотворение на Надежда Захариева, строфа от което поставих за заглавие.

Не всички лаври са победа.

Не всяка загуба е крах.

Най-истински, когато пада

човек   доказва своя ръст.

Да, истинските лаври не са онези, които се връчват административно с послушно вдигнати ръце, а онези, с които жителите на този град поколение след поколение ще ти признават, че имаш право да ги носиш, защото ще оценяват онова, което си оставил след себе си по достойнство.

С или без голямата награда на Ямбол, надявам се, г-жа Хаджигеоргиева няма да бъде запомнена с идиотския портрет, който са  сложили на сайта, а с добрите и лошите страни на смутното време, в което беше кмет на Ямбол и нейната житейска история и професионален път ще бъдат записани в онзи дълъг летопис на българския преход обективно.

НЧ „Зора-1945” е  било част от  историята на Ямбол 75 години. Работило е достойно точно половината от онези 150 юбилейни за Община Ямбол  и е изпълнявало нейната политика в сферата на културата успешно. Вярвам, че ще си остане там още много дълго и ще бъде все така уважавано и ценено. Убедена съм също, че най-красивите и най- успешните  дни за него ще бъдат онези, които все още предстоят и те ще са  пълни с нови идеи, с нови хора, с нови приятелства и още по-широк хоризонт за дейността му.  И какво от това, че точно, когато трябва да отбележим всички ние 150-ия юбилей на Община Ямбол, точно общинските  чиновници и съветниците ще оставят точно читалище „Зора” без подобаващата награда за възрастта му и за многоликата  му и полезна работа, която е извършвало през половината от нейното съществуване?!

Оценено обективно „Лошото на властта е, че когато си с народа не си на власт, а когато си на власт не си с народа.” Не съм го измислила аз. Написал го е в дневника си един забележителен жител на град Ямбол – Георги Шейтанов.

                   Мария Качулева

Редакцията на „Делник“ е готова да публикува и други гледни точки, свързани с номинациите за наградите за Деня на Ямбол.

About the Author :

3 Comments to “Не всяко „Браво“! е достойно”
  • Атанас Атанасов
    May 22, 2020 - Reply

    Класически пример за “пикаене на газ”. Не им дали някаква скапана награда и вече кой знае какво станало!… Зора, та Зора!… Едва ли не, ако я нямало “Зора” и Ямбол щял да пропадне! Да, бе, да! Ямболлии умират за тази Зора, по цял ден все за нея си мислят.
    Няма ли кой да й каже на тази жена, че е прекалила с квалификациите и въобще със злобата, която излива тук?

  • Катерина
    May 26, 2020 - Reply

    И на мен ми направи много лошо впечатление. Не съм чула авторката да е направила нещо значимо за Ямбол,обаче раздава “правосъдие” и очерня другите.

  • Атанас Атанасов
    May 26, 2020 - Reply

    Не вярвах, че работата в едно читалище може да предизвика такова мощно изригване на омраза и лична злоба. След тази статия ми се разпаднаха всичките положителни нагласи, които съм имал за читалищата, в т. ч. и за “Зора”. Уж културна и просветна институция, където би трябвало да работят духовно извисени, всеотдайни и безкористни дейци, загрижени единствено за народното благо… А тук какво виждаме? Дребнави хора, чиято цел в живота е била друга – да лапат от държавна ясла, в случая да получат някакви жалки пари от общината. Веднъж не станало на тяхното и хайде сега да оплюваме всичко и всички. Е, не става така! Налага се мнението: Ако такъв ще е резултатът от читалищната дейност в България, то по-добре е да ги закриват!

Leave a reply