Нещастието на зомбираните нещастници…

Проблемът на лудите е, че гледат иронично, насмешливо и дори надменно, ако деликатно намекнеш,  че трябва да си пият хапчетата по-редовно. Лудите не знаят, че са луди и са твърде забавни, не за друго, а защото се изживяват като разумни и дори остроумни същества, докато вършат очевидни безумия. А има и едни по-притаени безумци, тъй наречените тихи  луди, дето приличат вглъбени самотници и можеш да ги сбъркаш с нормалния човек. Тъкмо те, като че ли, са онази многолюдна армия от зомбирани нещастници, доведени до това незавидно състояние след безброй манипулации.  Трудничко ми е сега да посоча как деградира нормалния човек, как и за колко време се превръща в зомби, но какво е манипулация, виж, се досещам, защото съм ги изучавал тези мюзеверлъци. Манипулацията, общо взето, е колкото зловредна, толкова премислена информация, която трябва, най-често, да отвлече нечие внимание от актуалната проблематика на деня. И тази безобидна, наглед, но масирана атака, изглежда поразява фатално незащитеното от надежден интелект съзнание.  Фатално, подчертавам, защото манипулаторите постигат не само това, което им трябва в конкретния момент, но превръщат  в свои вечни заложници маса народ.

Нормални, наглед съвсем нормални хора, са поразени трайно и чак завинаги от отровните стрели на манипулаторите, дотолкова поразени, че нито искат, нит могат да разберат, когато ги лъжат най-безсрамно.  Един и лесен, и пресен пример, е какофонията около дълговете ни напоследък, която накара зомбираните клетници да клеймят, Бог знае за какво, Пламен Орешарски, докато възторжено ръкопляскат на Бойко Борисов.  Прославяха славния си идол те, всъщност, защото се накара на самозабравилия се министър-председател, позволил си нахалството да иска, представете си, цял милиард заем, който ще плащат нещастните ни дечица. Точно така се и изрази любимият вожд, та затова заслужи овациите, но чудно защо, по-сетне, когато се превърна в премиер и на свой ред, не само поиска, а получи, не един, а шестнадесет милиарда, не заслужи упреци.  Ето, това е класически пример, вероятно, за неадекватна реакция на зомбирани нещастници, които или не знаят какво правят или правят, каквото им внушават да правят, т.е. отново са в неведение. Манипулациите са тъкмо затова, за да побъркват хората, за да ги довеждат до онова безсъзнателно състояние на беззащитното дете, да речем, което наивно си въобразява, че върши нещо похвално, когато прави глупости. Нещо повече, ако са по-успешни и по-масирани те, могат да доведат наивника до наистина тежка психологическа травма, толкова тежка , че да го докарат патологични ексцесии. Един пример за такива ексцесии, вероятно, е олимпийското спокойствие или неуместния екстремизъм на някой, който говори пълни дивотии, докато разхвалва или оплюва поредното правителство.

Политическото говорене, по правило твърде емоционално, кресливо, по нашите земни ширини, пак тук, обикновено е безкрайно далеч от елементарната логика. И това вече е достатъчно основание да допуснем, че плямпащият настървено невероятни глупости замбиран идиот, вече е докаран до онова състояние, което не само го прави за смях, но изисква неотложното му лечение.  Само че, къде ти, не само никой не се трогва от изцепките на вилнеещия, политаканстващ глупак, но напротив, манипулаторите  доволно потъркват ръце.  Тяхната цел, известна на шепата посветени и разкодирана от шепата възмутени интелектуалци, е успешно реализирана, дори твърде успешно, щом побъркания народ се увеличава в геометрична прогресия.  Такава е , за жалост, неблаговидната, тъжна истина: колкото по-непродуктивна и по-човеконенавистна е политиката на неспособните управници, толкова повече се нуждае тя от зомбирани нещастници. И затова, тъкмо затова, е в ход непрекъснатото им производство, като никой не дава пет пари, разбира се, че мнозина вече вървят непоколебимо към идиотизъм, че вече сериозно и трайно  увредени.  Иначе всички, ама всички, без изключение, знаят прекрасно, че са манипулирани ден и нощ, без умора, по всички медии, но малцина осъзнават каква опасност е тази масирана инвазия в ежедневието ни. Не е трудно, дори за най-недосетливите, разбира се, да се досетят, че насищането на новините с ужас не е случайно, че е необходимо някому постоянно да травмира, плаши, отчайва хората.

Самоцелният ужас, наглед самоцелният ужас, всъщност не е самоцелен, а поразява съвсем преднамерено, нарочно нашата безгрижност. Концепцията на манипулаторите, като че ли е, да ни показват, всеки ден и час, непрекъснато и натрапчиво, колко нещастия и колко мъка има по света, да ни внушават, че нашата мизерия, колкото и неизбродима да изглежда, е малкото зло.  Не е кой знае колко трудно да го проумеем, ако все още можем да мислим. Защото е лесно, много лесно, да се запитаме, защо, за какъв дявол, гъмжат от всякакви, случайни, но злокобни инциденти новинарските емисии. Някаква свада, случайното  убийство и дори битовият инцидент, са непременно застъпени, а като няма друго, най-подробно, педантично се изброяват всички катастрофи по пътищата. А най-отвратителното е некрофилията, съпровождаща всяка по-голяма или по-малка трагедия, онзи отрепетиран вече опит, някоя нахална репортерка да навира микрофон на отчаяния, затрупан от мъка и скръб човек, да го пита и разпитва какво е загубил, как го е загубил и какво, аджеба, чувства в този съдбовен за него миг. Цинизъм, малоумие, човеконевистничество е подобно вмешателство, едва ли има някой, който да не го проумява, но издевателствата над  страдащите хора продължава. Така трябва, така се зомбира народа, така изглупява наивника! Който не ми вярва, нека се вгледа в новините от последните дни и нека се замисли над тях, нека проумее, ако не друго, че от доста време не са ни показали нито една катастрофа. Не са ни показали катастрофите по пътищата, бързам да поясня, защото не  е необходимо да ни ги показват, когато може да се покаже нещо далеч по-страшно и по-стресиращо.

Случващото се в Париж, невинните жертви, оплакването им, терора и терористите, ужасът , съпътстващ всяко тяхно действие, са къде-къде по-вълнуващи и по-стряскащи дори от най-унищожителната катастрофа. Истинската, голямата катастрофа, за всички нас сега, за цялото човечество е тероризмът, а всичко, произтичащо от него е дотолкова ужасяващо, че излишното пресоляване на манджата е неуместно. Сага, в тези действително трагични дни, тероризмът ни е предостатъчен, за да усетим спокойствието си, за да му се зарадваме истински, за да забравим, направо да забравим, поне за малко, недоимъка.  Маса народ, дето току се окайва, сигурен съм, дето има защо да е недоволен и отчаян, в тези нажежени дни  тайничко злорадства, че мизерства, но е спокоен, защитен някак от мизерията, сигурен, по-сигурен от плуващия в доволство западняк. Манипулаторите, би могло да се допусне, са постигнали много, твърде много, ударили са с един куршум два заека, така да се каже, щом в този драматичен миг, заедно с очаквания, закономерен страх, върви неочакваното доволство на някого. Това обаче не ги успокоява и задоволява, а наопаки, настървява ги още, кара ги да фабрикуват други, по-необичайни и по-ужасяващи манипулации. Налице е поредният и лесен, и страшен пример: неуместното и насилено сатанизиране на Исляма и ислямистите.

Исляма, като всяка религия, не проповядва човеконевистничество, а напротив, пък е и мирна, не войнствена религия, но това, види се, е неугодно на нашите и чужди манипулатори. И сеят те страх и ужас, като тенденциозно преиначават казаното в тази или онази сура, изваждайки манипулативно от определения контекст едно или друго послание. Още по-манипулативни, не ще и дума, са тълкуванията, но най-спекулативно е отношението към истъпленията на тези, които наричат себе си ислямисти, докато потъпкват най-безмилостно заветите Пророка Мохамед, съхранени в Корана. Чудя се как не се намери някой, който да обясни тази тъй проста и тъй прозрачна истина, а напротив, всички повтаряха до умопомрачение популярните заблуди, които сгъстяват ужаса. Всъщност, близо е до ума, лесно е да се досетим, че и сега, зад непремерените политически приказки и по-умелите или съвсем нагли манипулации , надничат нечии икономически интереси.  Всяка война е мръсна война, заради мръсните сметки, а тази е май по-мръсна и от най-мръсните войни! Никой не го казва обаче, или го смотолевят тук и там с половин уста, недоизказано, тъй, че да ни убеди, като всяка полуистина, в противното.  И се множат, разбира се, закономерно и неизбежно,  зомбираните нещастници, проклинащи Исляма и ислямистите, без да са проумяли какво е Ислям и какво ислямисти!

Това, вероятно, е цел за някого, човеконенавистничеството съществува, защото съществуват човеконенавстници! Казах вече, след трагичните събития в началото на годината, че ще дочакаме, вероятно, и още по-страшни атентати, ако вместо здравия разума тържествуват демагогията и мръсните сметки. Доживяхме, ето, да се случи, превърнах се, въпреки че ненавиждам тази роля, в злата пророчица, но пак сме си същите. Отново мислим не как да възтържествуват мирът и човешката любов, а сеем омраза и страх, зомбираме обърканите нещастници, превръщаме ги в послушни оръдия, в инструменти, в удобни инструменти за гнусните си начинания, за да е вечно нещастието на зомбираните нещастници…

Любомир Котев