Несъответствия

Не сме народ ние, дето ще се съпикяса пред несъответствията, колкото и да са и каквито да са. Наопаки:”Сиромах човек –казваме ние, – жив гявол!” И е тъкмо тъй, защото живелият винаги, окован в робство и зависимости,  или тровен от недоимък и мизерия нашенец, все му намира колая, все съумява да оцелее. Те ни лъжат, че ни плащат – нали помните социалистическия фолклор, – пък аз ги лъжа, че работя! Това надлъгване, не бива да се съмняваме или заблуждаваме, продължава със страшна сила. И е трогателно, направо трогателно, да наблюдаваш как новите колониализатори на немирния български дух напразно се напъват да го усмиря някак. Не знам дали са неуки и доколко са самоуверени тези хора, но инак съм сигурен, че ако бяха понадзърнали в историята ни, щяха да се досетят, че усилията им са напразни. Щяха да се замислят, да речем, над красноречивият факт, че турците, наложили Исляма с огън и меч в половината тогавашен свят, тук са били безсилни. Не само не са ни променили, а са се провалили тотално, защото наместо да ни отучат да ядем свинско и да пием вино, сме ги научили да се надлъгват с Аллах. Да, тъкмо така, дробили са хляб в пахара с вино и, понеже Корана забранява да се пие живителната течност, са се напивали, докато гълтат попарата. Горе-долу същия крах претърпяха и адептите на комунизма, които напразно си въобразяваха, че са промили мозъците на хората окончателно и безвъзвратно.

Нищо, нищичко, от грандиозните им замисли, видя се, въпреки мегаломанските напъни, въпреки неправдоподобните разхищения на средства и енергия, не пусна корен, не цъфна и върза на наша почва. И тук думата ми не е за по-екстравагантни идеи, като общото ползване на жената, а за по-делнични неща, като собствеността на земята, да речем. Така и не успяха, нито с кандърма, нито с жестокости, да пречупят националния характер тези тъй упорити и толкова последователни бойци на партията. Българинът, стана ясно и на по-недосетливите, въпреки вековното робство и несекващите притеснения на свои и чужди, или тъкмо заради тежката си историческа съдба, съумява да се опази, да се защити от всякакви попълзновения, да оцелява отново и отново, да възкръсва, ако щете. Никой, никога, никак, не може да промени представите ни за чест и достойнство, за свобода, за собственост, за всичко, което е в устоите на българщината! И там, където се провалиха поробителите, там, където фатално се препънаха интернационалистите, там, вече боксуват безнадеждно и глобалистите. Неистовият мерак да се изличи, подмени или поне модифицира националната идентичност, е напразен мерак, обречено, непродуктивно усилие. Не разбират тази тъй-прозрачна, натрапваща се, простичка истина, само пламенните ентусиасти, като президента Плевнелиев, доколкото ги има и ако изобщо съществуват. Правя тази уговорка, защото ентусиасти, всъщност, няма и никога не е имало, защото и преди, и сега, има платени клакьори, които се мъчат да угодят на чужденеца и на политическите му недомислици, пък и всяко друго безумие, за което се хаби грешна пара. Красноречива илюстрация на тази нашенска рапсодия е пак любимият ни президент, който е громял световния империализъм със същата непримиримост, с която днес отстоява чуждата, неоглобалистка политика. Чуждата, подчертавам, но без да разсъждавам, поне тук, доколко вредна е тя за нас, защото проблема, в конкретния случай, е, доколко непригодна е. Абсолютно непригодна е, чужда, ненужна, отблъскваща и смехотворна! – това е колкото лесния, толкова категоричен отговор, дето би възмутил привържениците на глобалистките и прочее модерни недомислици, доколкото ги има, пак го казвам, и ако изобщо ги има.

Лично аз не вярвам, че българинът, който и да е той, какъвто и да е, би се отказала от изконните ценности, заради мултикултурални – ако не бъркам нещо термина, – приумици. Не вярвам, например, че широко проповядвания и шумно изповядван секстизъм- ако отново не бъркам термина, – може да промени манталитета на българския мъж драматично, фатално, или поне осезаемо. Напразни съм, сигурен съм, мащабните кампании и трогателните напъни, да направим, образно казано, мъжете по-женствени, а жените по-мъжествени. И ненужни, разбира се, пък и контрапродуктивни, постигащи обратен ефект, ако се съди по реакцията на ислямистите, които открито заявяват, че се борят срещу развалата в нашия свят, срещу всепроникващия разврат. Нашенецът, чужд на всеки екстремизъм, слава Богу, е далеч от фанатизма на мюсюлманите, но инак е сигурно, че досущ като тях не приема куп мултикулутурални – нали тъй беше – нововъведения. Хомосексуализмът, например, макар да е отколешна традиция тук, ако си припомним ексцесите във Византийския двор и Османските хареми, никога не е бил обсебваща страст за нас. И отношението ни към хомосексуалистите всякога, както преди, така и сега, се е лутало между присмехулството, подигравката и съчувствието, но рядко, много рядко е било по-цивилизовано. Илюзия е обаче, жестока заблуда, бързам да вметна, че неразбирането или предразсъдъка, могат да бъдат забравени, изличени, с внушения, с възпитание, с натиск и дори с ново законодателство.

Огромното мнозинство от нас, за да не кажа  в с и ч к и   а в т е н т и ч н и  б ъ л г а р и, трудно възприема семейното съжителство на мъже и никак правото им да се венчават или отглеждат деца. Не се наемам, нека уточня, с неблагодарната и невъзможна роля на изразител на народните тежнения, а само споделям опита си и наблюденията с на народопсихолог. И говоря тъкмо за автентичните българи, защото има, знам прекрасно, още от времето на Войников, премного мераклии у нас, готови да се отдадат, без остатък, на новата мода, пък има, сигурно, и наистина модерни хора, до чието мислене и реакции аз не съм дорасъл. Така или иначе, нито пропагандата, нито рестрикциите, биха помогнали съществено, ако някому наистина е хрумнало да направи българския мъж по-женствен, или по-различен, като му отнеме права и навици, като се опита да го нацеди някак в чуждия калъп. Още по-трудна, по-неосъществима, е далеч по-лесната наглед задача, да се освободи от предразсъдъците или домашното робство българската жена, както биха се изразили радетелите на неуместната еманципация. Неуместна, защото времето на еманципантските настроения отдавна е минало и отдавна е направило, каквото трябва, не само у нас, а едничкият смисъл на този вторичен натиск, ако трябва да го формулираме някак, е разбиването на семейството. Това е, като че ли, скритата, но голяма цел, на проповедниците на хомосексуализма, лесбийството, содомията, ако щете, и прочее свободи, освободености и разкрепостености, които непременно ще възвисят човечеството, според нечий възглед. Не е лишен от основания, не се съмнявам, този възглед, но опърничавият българин, не се съмнявам и в това, не ще да знае и не го приема. Семейството си остава нещо свято за нас, въпреки лавинообразния растеж на двойките, съжителстващи без брак, или на непрестанно увеличаващия се брой на разводите.

Същественото тук е съжителството на мъж с жена, т.е. класическото съжителство, а всичко останало са конюнктурни, случайни отклонения, за които съществено спомага, апропо, и перманентния натиск на неуморимите разбивачи на традицията. Техните напъни, колкото и да са, каквито и да са, в крайна сметка, са нищожни, немощни, неспособни да променят навиците и мисленето ни, дори като прераснат в изстъпления. Ефектът от подобни изстъпления, пак ще кажа, е контрапродуктивен, той не само не постига преодоляването на традицията и разбиването на семейството, както е в случая, а укрепва, заздравява, разнебитеното българско семейство. А страничните ефекти са направо пагубни за нетактичните и неискрени радетели на новата мода, напъващи се да подменят или модифицират изконните ценности, или предразсъдъците ни, ако щете. Отношението към хомосексуалистите, например, и прочее екстравагантни субекти на новото време, гравитира към крайно неблагоприятен обрат, който едва ли е бил цел за техните пазители. Ето нещо, върху което би трябвало сериозно да помислят безчислените НеПеОта, дето трошат грешни пари,под предлог, че защитават нечии свободи и разсейват нечии заблуждения. Ефектът, повтарям, е обратен: мъчещият се да преодолее презрението си към хомосексуалистите българин, който положи похвални усилия да го стори, е отчаян, омерзен, ужасен, че непрестанно му навират педерасти под носа! Очевидно е тъкмо така, макар че ще се намери кой да им възрази,както е очевидно, че това не е нито единственото, нито най-тежкото несъответствие, което ни тревожи, обърква или разсмива напоследък…

Любомир Котев