Нестинарската съдба – да те избере огънят

В Деня на светите Константин и Елена празнуват и нестинарите. Този древен български обичай идва още от тракийско време и символизира кълта към Слънцето и неговото проявление на земята – огъня. Днес той се практикува от малцина, които вярват, че са избрани, защото носят в себе си силата да надмогнат огъня.  Тайните на нестинарството и как то променя съдбата на човека ще разберем от Веска Ахмакова от Ямбол, която вече 19 години се занимава с нестинарство.

Още ненавършила 7 години Веска Ахмакова вече се справяла добре с ритъма на народните танци. На 33 тя разбира, че нейното истинско призвание е танцът върху огън. „Но стъпвайки в огъня за първи път имах усещането, че това съм го правила безброй пъти. Аз влязох с убеждението без всякаква липса на страх и с убеждението, че това е моето призвание тук и сега в този живот. И от тогава вече 19 години прегръщам огъня и стъпвам в него, който за мен вече се е превърнал в наркотик и не мога без него”, разказва тя. Веска не знае дали в рода си има нестинари, но родовата й памет категорично я свързва с наследството на Странджа планина, защото е потомка на тракийски бежанци от Лозенградско, лозенградското село Тас тепе.

Веска вярва, че нестинарството е съдба – огънят те посочва и ти нямаш друг избор: „Нестинарството за мен наистина е магия, нестинарството за мен е духовно усъвършенстване, огнено пречистване и енергия, която дава изключителен адреналин. Винаги, когато влизам в огъня, аз се чувствам, аз изолирам всичко около себе си. Пред мен са само огъня, музиката и нищо друго, игнорирам абсолютно всичко около себе си. След играта в огъня аз се чувствам абсолютно пречистена и освободена от всякакво напрежение”.

Веска Ахмакова е от малкото нестинари, които не само ходят по жарава, но и загребват с голи ръце горящите въглени. За нея нестинарството е и учител: „Преодоляването на този страх от допира с жаравата мен ме научи на това, че и в живота трябва да бъдем такива – да преодоляваме страховете си, да се борим и да преследваме мечтите си”.

Веска знае, че че когато природата дава, го прави в замяна на нещо и подлага хората на изпитания, но те ти дават силата да продължиш, въпреки огъня, който те е изгорил отвътре: „След като стъпих за първи път в огъня на 33-годишна възраст, имах много лични преживявания, случиха се много неща, които с помощта на моята силна вяра, вероятно на силния ми дух, и на енергията която ми дава моят корен, моята родина, Странджа планина и играта в жаравата, разбира се, аз преодолях всичко и се научих, че никога връщане назад няма, трябва да вървим само напред и нагоре.

От 2009 г. нестинарството е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. За да опази традицията, Веска е посветила в тайнството две млади момчета, едното от които е било само на 14 години. Не спира да търси млади хора, които не се страхуват от играта с огъня. Тя вярва, че това, което трябва да премине през времето, намира начин, за да остане във вечността.

Освен на огнения танц, Веска се е посветила и на съхраняването и популяризирането на българските традиции и ценности. Тя е сред създателите на сдружение „Гайтани”: „За мен всичко българско, всичко древно, свързано с нашия бит и култура на дедите ни, е завладяващо за мен, обичам го до болка, не бих се отказала никога и бих направила всичко, за да остане.

Според Веска българското ще пребъде, заради нас и благодарение на нас. Както дървото умира без корени, така и нацията ни няма бъдеще без традициите си.

Диана Иванова