Некои съображения…

Този народен водител, забеляза наскоро един интелектуалец, се отърка и о царя, но не прихвана нищо, нищичко, от особата. И знаеш ли защо – запита риторично той, пък и не закъсня да ми сервира очаквания отговор, – защото си чуждеят! От Тодор Живков, виж, взе много, защото са от една кръвна група, заключи накрая той, Бати е направо достоен ученик на Тато. Може да се поспори, сигурно, но мнозина ще се съгласят, пък и има защо да го сторят. Натрапчиво е напоследък, дори за недотам наблюдателните, сходството между вчерашния водител и днешния водител. И, може смело да се твърди, ученикът удари учителя в земята, както се казва, надмина го и направо го обезличи! Тодор Живков, помним, дрънкаше неудържимо какви ли не глупости, но не сътвори словесни шедьоври като: ”Три папи са ме галили по главата!” Тодор Живков респектираше, по-скоро с глупостта си, отколкото с духовитостта, безброй чужди държавници, но едва ли би могъл да респектира тъй зашеметяващо опитен политик като Дейвид Камерън.

Британският премиер, може да се каже, бе направо сразен и дотолкова безпомощен, че забрави и добрите традиции, и дипломатическия протокол. Фамилиарното общуване, на малко име, между двамата премиери, без съмнение, е грандиозна победа за Бойко Борисов и голям срам, макар и премълчан, за аристократична Англия. Поне отстрани погледнато, дипломатическото, все пак, приятелство на двамата премиери, едва ли е повод за проявения сантимент, недопустим според протокола. По-същественото обаче е, че грандиозната победа на нашия премиер, като че ли, и в този случай, ще е Пирова победа. Не защото нарочно или без да ще, дрънка необуздано глупости, а защото върши глупости, отново необуздано, според нрава си! В този смисъл, словесният шедьовър с гальовните папи бледнее пред по-делнични изцепки, като заклинанието, посветено на сланината, цигарите и ракията. Така и не проумях тъпи ли са или нахални родните държавници, не само днешните, а всички, но е факт, че не могат или не желаят да разберат, че българинът е търпелив, много търпелив, но до  едно дередже. Докато посегнат на хапката и ракията му, най-общо казано, докато се опитат да му отнемат и последното удоволствие, което сгрява душата, колкото и оскъдно да е.

Ракиджийският казан е светая- светих за нашенеца, той е култово място, приготвянето на грозданката или сливовицата, пък е ритуал, а моабетът също е нещо свято. И ако някой има неблагоразумието да посегне на последната, но най-свидна радост на народа, със сигурност си търси белята. Тъкмо така, в случая не става дума за крива сметка, а за голяма, фатална грешка, която ще отприщи народния гняв тъй, че няма да го успокои сетне и неизбежният провал на правителството. Глупаво е, разбира се, лековатото лобиране в полза на винопроизводителите, което е очевидно, щом е налице такава опасност. Още по-глупаво е, ако някой, който и да е той, си въобразява, че положението е под контрол, докато народът се преструва на умряла лисица. Гневът срещу непрестанно хвърчащите цени на цигарите, нека предупредя, не е преглътнат и никога няма да бъде преглътнат: с всичко се примирява българинът, но не позволява да му отнемат делничните радости! В повечко идва на всекиго, когато към неволите с тютюна се притурят и неволите с ракията, повечко идва и не е трудно да се предположи, че недоволството е неизбежно.

Загрижеността на премиера за здравето на народа, несъмнено, ще е продуктивна точно колкото загрижеността на Горбачов за изкореняването на алкохолизма. А „загрижеността”, задължително, трябва да е в кавички, щом не са само лобистките интереси, но се стига и до откровен цинизъм. Зад безобидното наглед споменаване на сланината от премиера, се крие цинично отношение към проблемите на бедните хора, т. е. към по-голямата част от народа. Възмутително е, преди всичко, че се обсъждат „вредни храни”, че се предлагат такива храни, чийто консуматори са бедняците, пенсионерите най-вече, които не могат да си позволят, по обясними причини, нещо по-качествено. Диспутът е направо шизофреничен, сбъркан е не просто ракурсът, сбъркано е всичко, наместо да се помисли за здравето на хората се разискват гилдийните, синдикални и Бог знае какви интереси. Министерството на здравеопазването е длъжно да защищава здравето на хората, не нечии мераци и гнусни сметки, този закон има смисъл само тогава! И не е трудно, бързам да допълня, да се справи с проблема въпросното министерство, щом е ясно като бял ден, че трябва да се облагат не така наречените „вредни храни”, а вредните вещества, вложени в тях. Наместо да вдига изкуствено цените на най-достъпните за бедняка храни, Министерството на народното здраве трябва да помисли как да ги облагороди, как да ги направи „полезни”, ако наистина са „вредни”.

Лесно е, повтарям, облагат се, скъпо и прескъпо, вредните компоненти, като прословутите Е-та и палмовото масло, без да се товари с данъци хранително-вкусовата промишленост. Само че отново искаме, като че ли, и вълкът да е сит, и кошарата пълна, т. е. да имитираме загриженост за народа, докато го ограбваме допълнително, апропо, но без да посягаме към свещените интереси на спекуланта, защото щедро плаща рушвети, или ни е по-симпатичен от вечно недоволния народ. Не знам кой, дали премиерът или здравният министър са недогледали нещо или правят сметки, дето не им подхождат, но знам, че ще плаща правителство, ако и това породи народно недоволство. Най-голямата грешка обаче, фаталната, която ще събори не само това правителство, а всяко, ако не се подходи по-рационално към цените на електроенергията, е несекващото шикалкавене около проблемите на НЕК. Празните приказки, които се леят напоследък и ни убеждават, че цената на тока ще падне, като се освободи пазара, като има борса, като си избираме доставчика и прочее, са или глупашки, или престъпни. Да, престъпни са тези приказки, защото тези, които говорят най-усърдно, прекрасно знаят, че правилата на пазарната икономика в цивилизования свят са неприложими тук. Нашата уж пазарна икономика, всъщност, е спекулативна икономика, т. е. удобен параван за  безскрупулните шарлатани, ограбващи безжалостно бедния народ. Проблемите в енергетиката се дължат тъкмо на вълчия нрав на така наречените бизнесмени, които буквално източват НЕК.

Буквално, повтарям, защото и броят на така наречените алтернативни източници на електроенергия, и цените, на които се изкупува тази електроенергия, не само товарят народа с ненужни, излишни тегоби, но съсипват НЕК. Държавната електрическа компания е безмилостно ограбвана, колкото и абсурдно да е, от тези, които би трябвало да опазват и умножават печалбите от държавната собственост. Теза безсрамници не само продават скъпо и прескъпо ток на държавата, който плащаме ние, не някой друг, но и изнасят десетократно по-евтината енергия от АЕЦ-Козлодуй, за да губи държавата два пъти. Губят всички, губим ние, губи НЕК, губи държавата, но печелят спекулантите, които са подставени лица, т. е. хора на властта, а не случайни хора. Трагедията на НЕК се дължи преди всичко и най-вече на абсурдните закони, скалъпени тъй, че да облагодетелстват прекомерно едно незначително малцинство за сметка на целия народ. Приказките за освобождаване на пазара целят отново облагодетелстването на това малцинство, не друго, едничката цел е опазването на келепира, не друго.

Инак, проблемът, и тук е лесно разрешим, ако отдавна фалиралата фактически компания, най-сетне фалира и юридически! Всички ще спечелим от това, а цените на тока ще бъдат далеч по-ниски без търтеите, за които говорим, и така наречените Американски централи. Само че кой реже клона, на който стои! Производителите на златната алтернативна електроенергия, оказва се, са все депутати, държавни чиновници, прочее властници и техните протежета, та нито има кой да гласува разумния закон, нито има кой да го изпълни. И, като е тъй, става сериозно и чак драматично, както за правителството, така за народа, защото е твърде възможно да се стигне до сериозно гражданско недоволство и дестабилизиране на държавата. Цената на тока, вероятно, е най-сериозният проблем, не за друго, а защото пенсиите са нищожни, обричащи на студ водещите полугладно съществуване хора, а не са достатъчно високи и заплатите . Правителството, ако трябва да се изразя образно, вече стои върху буре с барут, но дали си дава сметка за твърде неблагоприятната перспектива, не знам, въпреки че би трябвало да се досеща. Скоро, щем-не щем, ще се порадваме и на ефекта от късогледата, крайно нерационална политика, който не би могъл, ако се доверим на логиката, да е позитивен…

Любомир Котев