Неделно четиво: Сухи цветя

МарияТой започна да убива преди две седмици. Превръщането му в сериен убиец беше естествено за него, беше логично продължение на всичко случило му се досега. Вървеше небрежно през нощта и вдишваше дълбоко въздуха наситен с аромата на пролетен дъжд. Пред себе си виждаше бегло фигурата на момичето, което беше следващата му жертва. Въпреки множеството хора, излезли навън да се насладят на прекрасната вечер, той не я изпускаше от очи нито за миг.

Във вестниците го наричаха „Аленият венец”. Името бе изключително стандартно, но той обичаше клишетата. Именно затова при всяко свое убийство той носеше венец от сухи цветя, който оставяше върху жертвата, след като го потапяше в кръвта й. Беше напълно наясно, че един такъв „подпис” изпълнен със символика и красота ще му донесе прозвище, което всички ще помнят.

Той изчака момичето да се прибере и реши да се върне след около половин час. Влезе в апартамента й без никакви трудности. Вратата беше отключена, а отвътре се чуваше звука на телевизора. Той се промъкна тихо, но когато влезе в кухнята завари момичето да лежи безжизнено на пода. Гърлото и беше прерязано и кръвта й се беше събрала в локва под тялото й, а на главата и бе поставен пропит с кръв венец от сухи цветя. Той се вледени. Всичко изглеждаше точно така, както той би го направил, но нямаше никакъв спомен от такова деяние. Реши, че сигурно паметта му прави номера и не може да си спомни случилото се. Беше бесен. Собственият му мозък го беше лишил от удоволствието да види смъртта на момичето.

Една седмица не беше убивал никого, но във вестниците продължаваха да пишат за нови случаи с „Аленият венец”. Всичко това бе толкова объркващо за него. Нямаше бели петна в паметта, но продължаваше да убива без да си спомня за това. Навярно го правеше във съня си. Но той изобщо не беше доволен от това. На следващата вечер реши да не спи, реши да убива.

Правеше всичко така, както го правеше всеки път. Избра си човек. Следващата му жертва беше младо момче с очила, с което понякога се засичаха в магазина за плод и зеленчук  на три преки от дома му. Той проследи момчето до апартамента му и търпеливо зачака под светещия прозорец. Когато лампите изгаснаха той влезе във входа и започна да се изкачва по стълбите бавно, наслаждавайки се на всяка крачка. Намери вратата отключена. Прокрадна се безшумно, но в слабата светлина идваща от уличната лампа не видя никого. Обходи  целия апартамент, но той беше празен. Изпита едва доловимо чувство на страх. Внезапно чу тих шум зад гърба си, но преди да успее да се обърне напълно,  усети убождане във врата. Видя как спринцовката пада на пода и почувства, че му се завива свят. Крайниците му изтръпнаха и той се строполи на пода. Пред него се издигаше тъмна фигура и той разпозна в нея момчето с очилата. Единственото, което се виждаше ясно в светлината на уличната лампа бяха ръцете му. В едната държеше нож, а в другата – венец от сухи цветя.

Мария Михайлова – МГ „Ат.Радев”, член на клуб „Млад журналист” към читалище „Съгласие”

About the Author :

1 Comment to “Неделно четиво: Сухи цветя”
  • Ямболия
    January 31, 2016 - Reply

    Много добър! Напомня ми на една телевизионна поредица – “Разкази с неочакван край” май се казваше.

Leave a reply