„На стъпка от дъгата”, но на доста разстояние от автентичната живопис

милена„Остана ми свободно време и реших да почна да рисувам”, така обясни тия дни пред  една ямболска медия появата на своята изложба „На стъпка от дъгата” Милена Йорданова. За срам името на автора ми бе напълно непознато, а се оказа, че тя има и три стихосбирки в биографията си.

Фактът за съществуването на лирическите книги съвсем ме отчая – в последните десетина, че и повече есени, в Ямбол знаех, че творят Росица Бакалова, Таня Хаджидимитрова и Ваня Велева. От по-опитната генерация сравнително често стихосбирки издава Иванка Тонева, но сред митичните мъжки пера на Овчи кладенец  тя  сякаш се губи.

Та така, доста мои пропуски  отчетох за личността на Милена Йорданова, затова в средата на седмицата отидох в сградата на Научно-техническите съюзи –Ямбол да видя каква е маята на самостоятелната й изложба. Видяното е на равнището на самодейността, нещо, което не разбрах от отзивите за събитието. В отзивите се отблязваше с екстаз, че има продадени творби. Има наистина, и то вече доста. И от рисунките с молив, и от пейзажите и от натюрмортите.

Което е чутовно събитие действително за града-мъченик Ямбол. В него на изложби на професионални художници най-често няма и една продадена картина, макар ценовият им диапазон да започва обикновено от 200 лева и да стига до епичните 5000 лв., както е при Йордан Трифонов.

Не зная на какви цени е продала пейзажите и рисунките си Милена Йорданова – това не е важно, то е само част от културния ландшафт.  Но ми е ясно, че тези, които вече притежават, или просто са влюбени в нещата на Йорданова, няма да „одобрят” натюрмортите на Калин Ангелов и дори тези на Анастасия и Христо Крушкови.

А изкуство, истинско изкуство, има именно в натюрмортите и пейзажите на Калин Ангелов, при Милена Йорданова има ерзац, има не особено сръчно подобие на изкуство. Щях да напиша, че в нейните картини и естетиката, и тематиката, са на равнището на гоблена, но преди да видя нейните творби, погледнах какво предлага съседният магазин. Там някои от гоблените имаха художествени  качества, нещо, което е трудно да се каже за пейзажите и натюрмортите на Йорданова.

Не искам никой да се съгласява с мнението ми – няма да правя партия или нещо от този десен. Мисля обаче, че е време, че е редно да подходим по-аналитично, по-сериозно към  шестващите триумфално из града ни псевдописатели, псевдопевци, псевдохудожници, псевдомузиканти.

Изкуството изисква почит, а навалицата е враг именно на тази почит.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply