Наши автори с юбилейната награда на СБП
В навечерието на 1 ноември – Денят на будителите, в тържествена обстановка в залите на столичния Дом на армията, беше връчена юбилейната награда на Съюза на българските писатели. Наградата, учредена по случай стогодишната на СБП, бе присъдена на най-изявените ни поети, критици и белетристи, сред които бяха Антон Дончев, Петър Караангов, Янко Станоев, Никола Инджов, и много други от сериозните автори от последните поколения.
Официалната формулировка е, че наградата се присъжда за принос към българската литература и цялостно творчество.
Сред наградените автори са и двама наши съграждани, белетристът, литературен критик и народопсихолог Любомир Котев, и поетът Тенко Тенев. Интересно е да се отбележи, че Ямбол е един от малкото градове в България, излъчил двама лауреати на националната награда, докато по-известни и значими литературни центрове като Бургас и Стара Загора нямаха подобно присъствие.
Любомир Котев е отдавна утвърдено име в съвременната българска литература. Той има многостранни изяви в полето на изящната словесност – тръгна със сборниците с разкази, „Нерепетиран монолог”/1986 година/, и „Прогнози”/1990 г./, след това влезе в епичната форма, с романа „Херострат 1972”, който бе едно от интересните модернистични попадения в българската белетристика. Разностранността на Котев, логично го отпрати и към литературната критика и история, още повече че той в ранните си изяви вече имаше име в жанра на оперативната критика.
Закономерно се появи неговата книга „Оптимистична теория за Бай Ганьо”, която предизвика раздвижване сред литературните критици и историци, и макар да е приемана нееднозначно, или тъкмо поради това, влезе сред книгите, без които интерпретацията на великата творба на Алеко Константинов е непълна.
Наградата на Съюза на българските писатели идва и заради народопсихологичните книги на Котев, чрез които той дава някои нови и интересни ракурси за съдбата на българите през вековете.
Тенко Тенев е автор на 17 стихосбирки. Определян е като поет с пастелно, лирично мислене и изказ. Той е вече дълги години председател на Дружеството на ямболските писатели, и съумява да примири трудно съвместими характери в литературния талвег на града ни. Дружество, за което някои преди време предричаха, че бързо ще се разкапе, но то не само не изчезна, а поддържа ниво, което е доста сложно за много други от подобните структури в България.
Борислав Ненов
