Нашествието на графоманите

IMG_00083Ямболските автори на книги са оставени на волно съществувание. Това бе и една от идеите на демокрацията, нахлула и в страната ни-край на всякаква цензура, свобода на идеите, жанровете, изказа.
Лошото на хубавото  дойде почти светкавично. Тоталното изчезване на литературната критика и на истинските редактори още в пролога на Прехода, даде невероятен простор на графоманите. На всякакво ниво-от столицата, та чак да Тутракан и Петрич.
В този литературен хаос, вече никой не може да се ориентира кое си заслужава да се прочете и кое е мощна струя в прословутия по времето на комунизма сив поток. Всеки графоман извади куфара с отхвърляни от всички някогашни що годе нормални издателства, и ги пусна сред широките народни маси.
Народните маси познават тук –там по някое криминале и книга на български автор, който прави страхотни номера, за да обиколи за една сутрин всички телевизии с национален обхват. При стълпотворението от графомани, пишещи с еднаква лекота и романи, и стихове, и исторически произведения, някои общини се опитаха да въведат все пак елементарен ред. Защото литературната хигиена винаги е нужна, казал го е още проф.Александър Балабанов.
Най-опасното е това, че графоманите са убийствено пробивни и обсаждат по цял ден фирмите. А във фирмите, обяснимо е, няма хора, които да разбират кое си заслужава да получи спонсорство и кое не.
Отношението на ямболската община към литературата е никакво. В Пловдив и Шумен, например, има конкурси за издаване на книги, като това става чрез адекватно жури, което да раздели зърното от плявата. Край Мадара всяка година общината финансира 4 книги от тамошни автори. Под тепетата спонсорство от общината получават 12 книги. От пловдивски писатели или от такива, които са създали произведение на тематика, свързана с прастария град.
В Ямбол е пълно безхаберие. Официално общината не финансира нищо в областта на словото, неофициално обаче, който е досаден като конска муха, успява да получи известни средства. После тропва на общината огромен списък на хора в София, до които творбата му трябва да стигне, защото е безценна. И купува немалка част от тиража на „произведението”
Така че на практика община Ямбол е абдикирала от тази сфера на изкуството. И така просторът за графоманите става още по-широк. Днес те  бродят по фирмите, утре са из кабинетите на Бялата къща.
Подобно чудо в община „Тунджа”, например, липсва. Там още в началото на годината са решили кои автори ще бъдат подпомогнати за творбите им. Може да са две книги, както е през 2014 г., но имат литературна политика.
А Ямбол се грижи основно за задоволяване на капризите на общинските съветници.
И за егото на най-видните си администратори.
Чиста работа,…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply