Началото и краят на света за Георги Бърдаров

DSC08685„За петата ракия или колко е хубав животът” представи в Ямбол за първи път извън софийската й премиера писателят, географ, специалист по демография и етнорелигиозни конфликти доц. Георги Бърдаров. Залата на Художествена галерия „Жорж Папазов” беше изпълнена с предимно млади хора, които прихванаха от вдъхновяващия плам на писателя и учена, който успя да ги запали и да ги убеди колко е хубав животът и защо трябва да се загърби песимизмът.

DSC08683Той намери много интересен начин чрез презентация, озаглавена „Началото и краят на света” да обедини в едно както историите от разказите, така и каузите, в които вярва, за да стигне до публиката.

Самият той сподели, че е краен противник на всяко едно разделение между хората на етническа или религиозна основа и е превърнал това в кауза.

DSC08682Георги Бърдаров определи черните прогнози, мрачните статистики и апокалиптичните хроники, които ни заливат отвсякъде за природни катаклизми, икономически катастрофи, изменение на климата, терористични актове, военни конфликти и бежански кризи, като част от голямата манипулация, чиято идея е хората да бъдат постоянно уплашени, да живеят в стрес и паника и да им липсва най-важното нещо – свободата на духа.

DSC08696Той цитира текста: „Земята ни се изражда в последно време, има знаци, че светът бързо отива към своя край. Подкупите и корупцията са нещо обичайно, хората се мразят, природата им отмъщава, светът е все по-несправедлив, значи скоро всичко ще свърши”, който звучи съвременно, но е намерен върху асирийска глинена плоча от 2800 г. пр. н. е.

DSC08706Доц. Бърдаров отхвърли и традиционните обвинения към младите хора, че не стават за нищо, с думите, че на него те му дават най-голямата надежда за България и за света и цитира мисълта: „ Ако следващото поколение е и наполовина толкова лошо, глупаво и незаинтересовано от нищо, както аз го виждам, то предвиждам, че краят на света ще настъпи най-много след 50 г.”, която е на Цицерон и е изречена още през 51 г. пр. н. е.

DSC08710„От 3 хилядолетия обясняваме колко ужасен е светът, как младите не стават за нищо, как светът съвсем скоро ще свърши, но светът продължава да си съществува, младите хора продължават да са интелигентни и умни и животът наистина е прекрасен”, обобщи тезите си Георги Бърдаров.

Според него демографските апокалиптични прогнози за България са неправилни, защото процесът е обратим. Той даде за пример Ирландия (Ейре), която е с площ 70 хиляди кв. км, с население 4,7 млн. души и има независимост едва от 1922 г. В средата на 19 в. тя преживява демографски взрив и населението й нараства до 8,5 млн. души, които се изхранват само със земеделие. През 1845 г. в Ейре започва болест по картофите, в рамките на 6 г. тя изпада в жестока гладна епидемия и никой не й подава ръка, а населението се редуцира наполовина – около 1,5 млн. души загиват от гладна смърт, около 2 млн. емигрират в САЩ. През 50-те години на 20 в. от следвоенна Ирландия от Ейре емигрират 80 % от родените през 30-те г. и населението достига 2,5 млн. души, държавата се намира в демографски, социален и икономически колапс. Десетина години по-късно на власт идва един премиер Шон Лемас и започва програма за рестарт на Ейре, която се основава на образование, ограничаване влиянието на католическата църква в живота на държавата и инвестиции от ирландци, които са заминали в Щатите в икономиката на Ирландия. 20 г. по-късно Ейре има една от най-добрите образователни системи в цяла Европа, 30 г. по-късно тя е определяна като европейски икономически тигър, 40 г. по-късно Ейре има най-добрите демографски показатели в цяла Европа.

DSC08712„Крайно време е да спрем с този непрекъснат негативизъм, с това самоунищожително плюене колко е зле в България и с обяснението, че тук всичко е необратимо” призова Георги Бърдаров и се аргументира с контратеза: „Ако се чувстваш безпомощен, помогни на някого, вместо да мрънкаш и да се оплакваш”.

Като вдъхновяващ пример той разказа няколко истории – на фелшшера с колелото Атанас Търпов, който след пенсионирането си всеки ден купува лекарства от Казанлък, минава с колело разстоянието до две съседни села Бузовград и Средногорово и преглежда своите 3500 пациенти, за които той е светлината и надеждата в техния живот.

„Нуждаем се от малко повече човещина, малко повече състрадание, малко повече емпатия и малко повече мисъл за другите”, подчерта писателят.

Георги Бърдаров разказа и историята на родопското село Жребичко, което някога е достигнало до 3500 души, но след това в него са останали да живеят само 60. Същите тези хора са успели с неимоверни усилия да си възстановят църквата и макар да не успяват да убедят свещеник да дойде да служи на Великден, те се събират в нея пускат си по радиото богослужението на патриарха и в църквата има повече дух, отколкото в храма Св. „Ал. Невски” в София и хората са по-близко до Бог и божественото. В селото живее и Бай Васил Тошев, който строи магистрали – с камъни прави път от селото навън, който вече е дълъг повече от 3 км, и когато го попиташ защо отговаря: „Абе де да знаеш, хора сме, може някой ден някой да се загуби, може да намери този път, да му хареса селото и да остане”.

„Нуждаем се от малко повече инициативност и много повече вяра в себе си, в живота и в България”, изказа още една от тезите си Георги Бърдаров и разказа историята за двете махали на юг от Смолян – Гоздьовица и Гудьовица, които се намират в края на България. Част от тях са залегнали в разказа „За петата ракия и колко е хубав животът”, но ги дообогати. Той сподели, че разговорите с местните са му върнали вярата в хората, вярата в доброто, вярата в човещината. Едната махала е християнска, другата е мюсюлманска, когато отишли там след написването на разказа, възрастна жена от едната махала ги помолила да ги заведат с кола в другата махала да си видят посестримите – обичай, според който в първи клас момиче от християнската махала става посестримо с момиче от мюсюлманската махала, за да си помагат цял живот. Срещата била толкова сърдечна, че те се отдалечили и ги оставили да се нарадват едни на други.

Другата история е от 1912 г., когато турците напускали България и подгонили българското население от християнската махала. Когато бягал един от мъжете изтървал бебето си, прескачайки телената мрежа между двете махали и не успял да го вземе, защото бил улучен и турците приближавали. Когато се върнали в махалата след месец, мюсюлманите го посрещнали с бебето на ръце, защото те го взели и го гледали, докато ги няма българите. Бебето се казвало Лидка и тя доживяла до 87 г.

„Дошли сме на света, за да оставим отпечатък, а най-важният отпечатък е да обичаме, да раздаваме любов и да направим нещо за хората, дори когато се чувстваме безпомощни” цитира папата писателят.

Георги Бърдаров разказа и за дядо си, чието име и фамилия носи, от с. Кулата, което е и негово родно място. Дядо му е бил роден от другата страна на баира на с. Кулата в с. Райково, което е останало в Гърция, но през 1915 г. е трябвало да се изнесе в Българско, ако не иска да стане грък. Той го е научил какво е роден дом и му е дал урока на щъркелите, които правят само веднъж в живота си гнездо и след това минават хиляди километри всяка година, за да се върнат в него и го е научил, че родната къща е началото и краят на света за всеки човек.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply