Национални награди и юбилейни годишнини в културата през 2019 г.

Завоюването на „Кристална лира 2019“ от Камерен оркестър „Дианополис“, подобаващото отбелязването на юбилейни годишнини на Драматичния театър, Регионалната библиотека и Дружеството на писателите плюс концертът на легендарните „Джипси Кингс“ за празника на Ямбол бяха сред най-значимите събития в културния живот на града през 2019 г. Погледът назад към отминалата година категорично опровергава приказките на черногледите, че Ямбол бил град, където нищо се случвало. Тъкмо напротив, ала за това трябват и отворени сетива, и духовни интереси.

На 1 ноември, в Деня на народните будители, Камерен оркестър „Дианополис“-Ямбол под ръководството на Константин Илиевски, стана лауреат на „Кристална лира 2019“ в раздел „Камерен ансамбъл“. Престижната национална награда е връчена в Софийската опера и балет. Тя е „за изключително високото ниво на концертните програми на оркестъра през изминалия 51-ви сезон, 2018/2019 г.“ И това не е единствения успех на оркестъра през годината. „Дианополис“ продължи без изключение да пълни залата на Безистена – доказателство, че и изкуство, което не е насочено към вкуса на широките народни маси, когато се прави на високо ниво, а репертоарът е внимателно подбран, се оценява по достойнство в общност. Оркестърът изнесе концерт и в София, издаде първия си албум „Реминисценции“. Отдадена бе почит към основателя на камерния оркестър Николай Султанов – през октомври беше открит негов барелеф, направен със средствата от награда, получена от формацията. Музикалните празници „Златната Диана“ през април са традиционно значимо за града събитие с участието на „Дианополис“.

Успешни изяви имаше през годината Хоровата школа „Проф. Георги Димитров“: концерти в София и Стара Загора, турне в Малта, впечатляващ предколеден концерт в Безистена „Рожденственска песен“ и отбелязване на 60-годишния юбилей на ръководителя на школата и неин двигател Весела Пастърмаджиева.

Театър

Специална бе 2019-та за Драматичния ни театър „Невена Коканова“, който отбеляза 70 години от обявяването му за професионален културен институт. Филм-спектакъл, сценографска изложба „Път между поколенията“, издаването на книжка, свързана с историята му бяха сред събитията, посветени на юбилея. Както и трите премиерни постановки през годината, две от тях на Тенеси Уилямс. „Котка върху горещ ламаринен покрив“ с участието на Йоана Буковска-Давидова и Янна Кашева бе и продължава да бъде поставяне из цялата страна, включително на столични сцени. „Чудесна неделя за пикник“, другата пиеса на Уилямс, според мен бе по-интересното заглавие в афиша, но незнайно защо недооценено от ямболската публика. Френската криминална комедия „Перушаната и ченгето“, уви, не бе от най-силните изяви на трупата.

25-тите по ред Театралните празници „Невена Коканова“ бяха в духа на добрата традиция. Този път те започнаха с изложба, посветена на съвместното филмово творчество на патрона на театъра ни Невена Коканова и Любомир Шарланджиев.

Голямото събитие за годината при другия ямболски театър – Кукленият „Георги Митев“, бе Националният куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ през април, който премина при наситена състезателна и съпътстваща програма.

Кино

Филмовото изкуство също остави сериозна следа в живота на града ни през 2019 г. Предпремиерата на снимания отчасти в Ямбол филм „Далеч от брега“ събра в началото на септември на прожекция на площада мнозина. Срещата с творческия екип придаде допълнителен заряд към събитието. Филмът сам по себе си не бе нещо кой знае какво, макар че все пак можеше да бъде изгледан без прекалена досада, но пък и ямболци бяха предимно заети да откриват местата из града, където са правени снимките.

Лятното кино, което представяше български и международни филми от София филм фест, стана традиционно за по-бедния на културни събития летен сезон. Факт е обаче, че посещението на филмите не е голямо – нещо, над което организаторите могат да се замислят – дали е заради качеството на част от филмите, или от условията, които предлага самото лятното кино.

Литература

40 години Дружество на писателите в Ямбол бе годишнината, под чийто знак преминаха всички значими събития на културния фронт в града през 2019 г. Не малко ямболски автори представиха свои нови книги в различни жанрове. Излезе от печат новата книга на Любомир Котев „Записки върху Записките“ – изключително задълбочено изследване на „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов. Журналистът Владимир Шишков представи книгата си „АМАНципация“, бликаща от хумор, остроумия, неологизми. Премиера на стихосбирката си „Време за Апостоли“ имаше Росица Бакалова в читалище „Съгласие“. На Еньовден в читалище „Пробуда“ Ваня Велева и Ненчо Добрев представиха оригиналната по замисъл своя обща стихосбирка „Шепа светулки“, в която мотив от стихотворението на единия служи като отправна точка за създаване на стихотворение от другия. Нови стихосбирки представиха Ани Русева и Димитринка Митова, а Стоян Чобанов отбеляза своята 60-годишнина със среща-разговор „С думи и ноти“ в Деня на народните будители. Разбира се, новата продукция не е и няма как да е равностойна по художествени качества, но това вече е друга тема.

Нови книги показаха пред местната публика и ямболии, които не живеят в родния град. 26-годишният Боян Боев, сега живеещ в Бургас, имаше премиера на романа си „Сайбиевата невеста“. Воден Чаиров, псевдоним на Лъчезар Воденичаров, днес жител на София, представи сборника разкази за дивите животни „Сила и страх“. Бившият водещ от радио „Веселина“ Пенко Пенков гостува в „Съгласие“ с дебютния си роман-фентъзи „Тополи край пътя“. В същото време ямболски творци, останали в родния град, имаха своите престижни изяви извън него. Илко Капелев бе с премиера в „Мон Парнас“ в столицата на новата му книга „Сърцето ми е ръкопис пламтящ…“, а романът на Христо Карастоянов „Животът няма втора половина“ бе сред номинираните за националната награда „Перото“.

В средата на годината най-титулуваният съвременен писател от Ямбол Георги Господинов стана почетен член на Съюза на физиците в Ямбол за книгата си „Физика на тъгата“ по инициатива на учителя по физика и бивш зам.-кмет Милен Гайдаров. Това се случи в звездната зала на планетариума.

Вечер, посветена на 75 години от рождението на Георги Братанов, бе пореден знак, че Ямбол помни своите големи творци, напуснали земния ни свят.

Сред национално значимите автори, които гостуваха в гради ни през годината, бяха Боян Ангелов, писателят Георги Бърдаров, поетесата Валентина Радинска с книгата си „Защото е студено“ и др. А инициативата на „Съгласие“ Ямбол чете“ сама по себе си заслужава само адмирации, тъжното е, че в повечето случаи се събира твърде рехава публика.

За 24 май литературният критик и директор на Регионалната библиотека „Георги Раковски“ бе награден с почетен знак „Печат на Цар Симеон Велики“-златен за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. 2019 г. бе знакова за Регионалната библиотека, която отбеляза своя 60-годишен юбилей. Две събития бяха посветени на годишнината. Едното с изцяло ямболски привкус – юбилейна вечер за 100 години от рождението на Марин Беленозов – дългогодишен директор на ямболската библиотека. Второто – от национален ранг и изключително интересно – среща с внука на издателя Т.Ф.Чипев – Игор Чипев, по повод 125 години от първото самостоятелно издание на „Под игото“.

Тази година се проведе и поредното издание на Националният литературен конкурс за учители „Васил Карагьозов“, организиран от едноименната Езикова гимназия в Ямбол, събрало пишещи учители от цялата стана.

Галерии

Изключително наситена на събития беше изминалата година и за ямболските галерии. А освен количеството, трябва да се отбележи и качеството, и жанровото разнообразие на показаното. За мен палмата на първенството държи изложбата от Второто международно триенале „Духът на акварела“ – изключителни творби с автори, покриващи на практика световната география. Като добавка – ямболията Цветан Казанджиев бе единственият българин с награда в категорията „Абстракт“. Много интересни бяха тематичните изложби в ХГ „Жорж Папазов“ – „Градът“; „Бяло“ – кураторски проект на Георги Динев от Бургас; изложбата на големия формат, представена от преподаватели във Великотърновския университет; експозицията на един от най-известните български маринисти Марио Жеков. Неколцина ямболски майстори на четката направиха самостоятелни изложби: Калин Ангелов в галерия „Кирил Кръстев“, Димитър Братанов в ХГ „Ж. Папазов“, експозиция посветена на 100 г. от рождението на Панайот Панайотов-Пането с непоказвани негови картини, организирана от синовете му; самостоятелната изложба EXXHIBITION на Вълка Парушева; изложбата от колажи „Сънуващата вълци“ в Безистена на Павлина Сърбова, изложба на Панайот Янков. Цветан Казанджиев представи традиционната си коледна експозиция в Областната администрация – почти изцяло с нови творби и няколко наградени. Много интересна бе не само изложбата, но и личността на Ривка Узиел-Криспин в галерия „К. Кръстев“ – една ямболска еврейка, чийто съзнателен живот е преминал в Израел, но сериозно е докоснат и от африканския континент. Стойностна бе експозицията от скулптори на още един творец с ямболски корени – Красимир Трендафилов-Бутрен в „Жорж Папазов“.

Силни ямболски изяви имаше през годината в столицата. Още в началото й избрано от фонда на галерия „Жорж Папазов“ бе показано в Двореца. Трайна следа остави изложбата на Ташко Попов в галерия „Райко Алексиев“, в края на годината в София имаше експозиция на Александрина Игнатова. Към поредицата интересни събития можем да прибавим международната изложба мозайки „Балкански мостове2“ в галерия „Стойчев“, експозицията „От/Пътуване“ на трите художнички Албена Щениовска Енглофф, Райна Стоймирова и Елица Матеева-Пакинс. Годината завърши с оригинално събитие – изложба от картини, събрани от нетрадиционен колекционер – военнослужещ по професия, наречена „Уловени бисери“, каквито са всяко едно от платната, притежавани от младия човек.

Петко Йорданов бе автора на скулптурата на актьора Велко Кънев, която признателните му съграждани издигнаха в Елхово. Симбиозата между различните изкуства все по-често присъстваше в ямболските галерии – все по-често сред картините звучеше музика и се рецитираха стихове. Сред традиционните значими събития в града можем да припомним: пленерът „Певецът на Тунджа“, който този път мина под наслова „Деца на Ямбол“ и приключи с изложба на открито, изложбата „Светлината“, фотоконкурсът „Кукерландия“.

Музеи

Регионалният исторически музей изпрати годината с оригинално събитие – „Вкусът на Средновековието“. Значимото бе домакинството на музея на Международната научна конференция „Късноантичното християнство в Югоизточна Европа“. РИМ издаде и юбилеен сборник за археолога Илия Илиев, който навърши 70 г. Но вероятно най-интересното, а и най-вълнуващо от гледна точка на ямболци, бе изложбата „Далеч от родината, с мисъл за Ямбол“, дело на дългогодишният музеен специалист Христина Женкова. Музейната експозиция бе разказ с голяма познавателна и емоционална стойност за съдбата на хилядите наши съграждани, принудително напуснали родните места след руско-турската война от 1828-29 г., страданията им и непрекъсващата връзка с родината.

Най-силното за годината събитие на Музея на бойната слава бяха изложбите, посветени на цепелина и цепелиновото летище, съществували край Ямбол, както и втора – за отбраната на 29-ти Ямболски пехотен полк при Добро поле – и двете открити в Деня на независимостта, 22 септември.

С подобаваща програма Безистенът, друго историческо място в Ямбол, отбеляза тази година 510 години от своето достолепно съществуване.

Станали традиционни и достатъчно атрактивни, въвличащи много хора събития през годината, бяха Панаирът на туристическите атракции в НАР „Кабиле“ и познавателната игра „Влез в историята“ в Европейската нощ на музеите.

Читалища

Каргонското читалище „Пробуда“ през миналата година отбеляза достоен 110-годишен юбилей. Също юбилей, но 35 години, отпразнува Детската балетна школа към „Съгласие“. Изложба моден дизайн на Ани Добараджиева бе вероятно едно от най-оригиналните събития, продуцирани от ямболските самодейни културни институти през годината. А формацията „Пятница 13“ към същото читалище завоюва престижното първо място на Международния фестивал на славянската музика в Москва.

И още…

Жест на признателност и историческа памет бе откриването на възпоминателна плоча и кръщаването на площад на името на голямата народна певица Елена Граматикова. Хиляди станаха част от атмосферата, която създадоха световните „Джипси Кингс“, както и Стефан Вълдобрев, и „Обичайните заподозрени“ за празника на Ямбол. Ямбол рок фест в градската градина е една прекрасна традиция през есенния сезон, също както и Кукерландия през зимата, а анимационната Кукерлания бе значим нов щрих в поредицата от събития, минали под знака на кукера.

Казано накъсо – макар и средно голям град, Ямбол е с наситен и разнообразен културен живот, което само по себе си е богатство. Най-същественият проблем е, привличането и увличането на повече хора в културните събития, без да се стига до принципа „изкуството да слезе до масите“. Засега сред най-посещаваните културни събития са онези, в които участват деца. Тогава залите се пукат по шевовете – категорично потвърждение, че сред най-отличителните черти на българина една е неизменна – той е всеотдаен, раздаващ се родител.

Свeтлана Чамова

About the Author :

Leave a reply