Народопсихология на деня

Това дърво, Дрянът, дърво ли, храст ли, Бог го знае – разсъждаваше на глас един престарял тракиец, – по нашите земи расте и на нас прилича. Защото, цъфти рано, а връзва късно, пък плодът му е и стипчив, и недостатъчен, за цяр, не да се наядеш с него. Инак е здраво, жилаво, но пак, за дряновица става, за остен, за копраля, не за нещо друго…

Любомир Котев