Народната певица Нейка Петрова на 90 г.

Нейка Петрова Иванова е родена на 26-ти март 1932 година в село Каяджик, сега село Скалица, област Ямболска. Израства в бедно селско семейство с три сестри и един брат, възпитана в моралните принципи на българската традиция. Баща й Петьр Ламбов е от село Орлов дол, а майка и Тодора Ламбова е от село Каяджик, сегашното Скалица. По онова време песента е неразделна част от бита на семейството. Нейка Петрова е изпълнител на автентични тракийски народни песни, наследени от нейните баба и майка. Първата песен, която чува ”Кой, мамо, кой като мене“ е на прабаба й Гана, лично съчинена и изпята от нея през 1834 година. Нейка е дългогодишен участник в самодейна певческа група към читалището в село Скалица с безброй общи и самостоятелни изяви.

Закърмена с песента, тя пее със своите по-големи сестри и дружки по седянки и селски сборове. Едни от любимите и песни са „Планино, планина голяма“, „Драгино, драгинке”, ”Байно на Радка думаше”. По онова време за младата девойка трудът и песента са част от ежедневието й, а неспокойният й дух търси поле за изява. Песента и се лее и простира далече по скаличанските ниви по време на жътва и вършитба, докато връзва натежалите от зърно снопи и по вечерните летни седенки сред глъч и закачки на момите и момците от селото. Започва самостоятелните си изяви по националните събори за народно творчество в Стамболово, „Мараш пее“, Петрова нива, Рожен. Получава безброй награди и грамоти. Най-голямото признание за Нейка идва през 1975 година на седмия национален събор в Копривщица, където става носител на първа награда и златен медал за индивидуално изпълнение на песента ” Желчо на Радка думаше.”

Решена да съхрани частица от огромното автентично културно наследство, натрупано през годините, Нейка Петрова на 82-годишна възраст, с помощта на своите близки и приятели издава сборник със 70 народни тракийски песни от района, озаглавен “Да докоснеш душата си с песен“. Продължават за нея признания, награди и грамоти на общинско и областно ниво. Преди три години взема участие и награда в град Карнобат на фестивала „С песните на Стайка Гьокова”. Първа награда получава за есе на Общински празник на виното в с. Скалица. Получава и голямо признание за народен будител. Песните си тя успява да предаде на своя ученик Иван Стойчев от село Скалица – тракийски народен певец в град Стара Загора. Благодарение разпространението на сборника й с песни е открита от Александър Костадинов, водещ на предаването „От извор се песен лее“ в радио Стара Загора. Той лично се среща с нея и записва част от песните й, които сега често звучат по радиото.

Сега, достигайки 90 г. Нейка се радва, че мисията й е изпълнена – старата българска автентична песен няма да бъде забравена, защото е успяла да предаде своето духовно наследство на поколенията. Сега песните й се изпълняват от много народни певци. Тя вярва, че е предала тази любов към българската традиция и песента на своите деца и внуци. Най-голямата й радост е правнучката й Ивайла. По всичко личи, че малката Ивайла тръгва по нейния път, след като на 4 и половина – годишна възраст печели първа награда за коледна рисунка в конкурс на Община Ямбол и така творческият дух продължава в семейството. А нейната заръка към всички нас е: „Не забравяйте и пазете своите самобитни корени и бъдете горди, че сте българи!”

Мария Свиленска – Израел

Петко Янков с. Голям манастир

About the Author :

Leave a reply