Напълно проучена нова сграда в НАР „Кабиле“

Изцяло проучена нова сграда на територията на Националния археологически резерват „Кабиле“ – това е резултатът от работата ни през последните две години, случва се за пръв път от над 20 г., съобщи директорът на Регионален исторически музей-Ямбол, Стефан Бакърджиев. Тя принадлежи към римския тип перестилни сгради – големи сгради с вътрешен двор и помещения, организирани около него. Проучената сграда е с площ от близо 1 100 кв. м, размерите й са 30 на 36 м. Тя е била изградена от камъни, хоросан, вероятно е била на два етажа – първият каменен, вторият на кирпич. Построена е най-вероятно в последната четвърт на трети век , т.е. след 270 г. и със сигурност функционира до второто готско нашествие през 378 г. През тези повече от 100 г. тя е претърпяла няколко преправяния.

В сградата, т.нар. трибунориум, е живяло командването на военния лагер, какъвто е бил Кабиле по онова време – 12 души офицери плюс слугите и робите – минимум 20 човека. През 136 г. Кабиле е един от най-големите римски военни лагери. Тук се настанява една кохорта – Втора кохорта на луцензиите, която в 192 г. е заменена от следваща кохорта, която е Първа кохорта на атонците. От един надпис става ясно, че тези две кохорти са т. нар. смесени – кавалерия и пехота. Те се състоят от около 600 войника. Според надпис от 272 г., открит в Кабиле, командващият вече третата кохорта е посочен с чин принцепс, от което се предполага, че тя вече наброява 1000 войника. Този надпис е прокламация в чест на императора Валериан, който се разправя с готите в района и най-вероятно от това време е сградата. Монетните находки потвърждават, че по същото време стартира възстановяването на римския военен лагер в Кабиле, т.е. след като през 60-те години на III в. Кабиле е пострадало от готските нашествия. В този период до превръщането на Кабиле отново в град в началото на IV в. то продължава да е изцяло военен лагер. Управителят на града и на цялата територия около него е командващият военната част, която е тук на гарнизон.

Затова и историците смятат, че знаят и кой е живял в сградата. През миналата година Николай Шаранков е превел надпис, открит преди около 30 г. в същата зона. От него става ясно, че в 297 г. е завършило препострояването на военния лагер плюс крепостните му стени и това е станало под контрола на центуриона на първа центурия на кохортата, който е бил и комендант на военния лагер – Улпий Аврелиан. Смята се, че най-вероятно самият Улпий Аврелиан и другите центуриони са обитава тази сграда.

Тя е водоснабдена и с канализация. Имала е класически вид – всички помещения са организирани около вътрешния двор. Била е ориентирана на изток, откъдето е бил главният вход, поясни Стефан Бакърджиев. Геофизиката показва, че от страната между казармите и сградата улицата е с ширина 12 м. Имало е водопроводи, които са минавали под нея. През пространство, организирано около пиластрата, се е влизало в сградата, оттам – през вътрешния двор се е стигало до т. нар. триклиниум – помещенията, където са приемани гостите. Пред триклиниума портикът на сградата или навесът, е бил поддържан от колонада с две колони – намерена е базата на едната. От западната страна са били разположени предимно стопанските помещения. В самия ъгъл са намерени: тогавашната латрина, т.е. тоалетната на сградата, кухнята, както и „мокро помещение“, където се е перяло. Спалните помещения на хората, които са живели тук, са били откъм северната страна. Там са намерени принадлежности, характерни за по-обикновен начин на живот. Най-луксозните материали са открити пред триклиниума и между три помещения от северозападната страна. Сградата е ориентирана така, че да бъде прекрасно огрявана от слънцето – през деня през двора отпред, а следобед – тези помещения, които са използвани максимално.

В рамките на проучванията са открити над 300 монети  – и сребърни, и бронзови, датирани от края на трети до четвърти век. Чрез тях се датират поне три преустройства на сградата. В момента се работи върху това с какво са свързани тези преустройства – дали с някаква катаклизми или защото това се е налагало по изцяло житейски причини. Открити са над 6 хил. фрагмента керамика и частично са реставрирани над 20 съда. Специалистите предполагат, че ще могат да бъдат възстановени над 50-60 съда, които са от последния период от функциониране на сградата.

Целта е през следващата година да има готов идеен проект как да бъде представена сградата за туристи. Проучванията се финансират изцяло със средства на община Ямбол– миналата година с около 40 хил. лв., тази година – с около 15 хил. лв. Желанието на музейните работници е да имат средства за реставрация и социализация на сградата. На дневен ред е тя да бъде консервирана и да бъде експонирана за туристи, иначе би си останало само в научните списания.

Специалистите възнамеряват в следващите години да продължат да търсят крепостната стената на военния лагер, защото се оказва, че на този етап тя е само едно хоросаново петно. За това има логично обяснение, понеже тя е премахната още в античността. Когато в началото на четвърти век Кабиле губи функцията на гарнизон, става цивилно селище и отново придобива функциите на град. Населението се увеличава и тогава са премахнати северната и южната стена на военния лагер с идеята да се освободи пространство. Тогава в рамките на Кабиле са включени хореумът (публичният склад за зърно) и голямата базилика, т.е. територията на града се е разраснала. Крепостната стена на града, изнесена много по на юг, още не е открита. Със сигурност е известно къде е била в останалите посоки.

При получилото се разрастване на селището, площта на военния лагер с крепостните стени се е оказала централно място в града. За да не се налага постоянното преминаване на тогавашните жители на Кабиле през различни крепостни стени, най-вероятно те са премахнати и по-късно камъните са използвани за други постройки – най-вече за двата мащабни обществени градежа, каквито са публичният склад за зърно и голямата епископска базилика.

Светлана Чамова