Напусна ни последният мохикан на ямболското краезнание

иван славовТака става – научаваме късно за смъртта на хора със сериозен принос в културата на Ямбол и региона. В случая – за кончината на доайена на краезнанието в нашата област Иван Славов. Той сякаш бе орисан да участва в начинания, които стават дори епохи. Той е подбирал екипа и организирал цялата изключително сложна мрежа от мастити автори и имена, които нямат шумна слава, ала имат изследвания за един или друг период от миналото на нашия град.

След почти десетилетие работа „зад кулисите”, събраният от Иван Славов екип дава за печат Историята на Ямбол. Това издание, въпреки свирепите си опущения , заради идеологическо престараване към БКП, остава много ценно с написаното за по-ранните периоди от миналото на града ни. Иван Славов е един от авторите , но неговата ролята е важна и ценна, заради усилията, довели в крайна сметка до успех, да прикъта специалисти като Страшимир Димитров, Васил Гюзелев, Борис Матеев, в работата по написването на първата академична История на град Ямбол.

19453145_1792445154363942_7079939206580959312_oПак за пръв път, и пак нещо много значимо, прави Иван Славов, когато е натоварен да създаде ямболския Държавен архив. ” Имахме една стая и един стол в началото”, припомни си преди няколко есени историкът. Той шеташе на голям периметър с написването на историите или на брошури за миналото на селата от Ямболския регион. Написа Историята на родното си село Сламино, написа една голяма част от огромната, за стандартите на тукашното краезнание, История на село Тенево, написа редица текстове за кооперативното движение в някогашните Елховска, Тополовградска и Ямболска околия, написа и книга за краезнанието в Ямболския регион, където събра всичко, издавано по темата.

Създал ямболския Държавен архив от нищото, той е сменил много сгради, много хора са преминали през него на работа, но ядрото оставаше и то пазеше огромна почит към шефа, както го наричаха специалистите от архива.

Почти винаги можеше да се види от ранно утро в библиотеката или надвесен над някой опис от хранилището на Държавния архив. Обичаше да пише за вестниците, по-скоро семпло, ала бе нужен като сътрудник. Почина на 87 години, като успя да присъства на премиерата на Историята на село Тенево, на която бе един от тримата автори.

Не остана почти никой от старата гвардия, както аз я определях. Тръгна отвъд Недялко Григоров, пое натам и Йордан Дойнов, а ето че ги застигна и Иван Славов.

Може би последният мохикан на ямболското краезнание.

Борислав Ненов              

About the Author :

Leave a reply