Надя Асенова, режисьор на премиерната постановка „Тайната на един Дон Жуан” в ДТ „Невена Коканова”: Човек трябва да намери онзи, с когото може да заживее вътрешен живот

Nadya–          Защо избрахте точно тази пиеса на Валентин Красногоров, досега тя не е поставяна в България?

–          Всъщност пиесата я избра ръководството на ДТ „Невена Коканова”. Аз предложих доста текстове, като накрая селектирахме три, които според директора Михаил Лазаров и мениджърът на театъра Диана Радева биха представлявали интерес, защото са нещо по-различно като допълнение към репертоара. Те се спряха на този текст, той беше преведен от руски специално за ямболския театър за този проект и вече започнахме да мислим за актьорите, които да изпълнят ролите. Особен е, текстът е различен, защото Валентин Красногоров – авторът, е познат в България с много ярки комедии. Те са изключително развлекателни, бликащ е смехът. Тука става дума за много по-различна драматургия, която е амалгама от романтична драма, комедия и мелодрама и това прави нещата по-трудни за изработване и за дозиране. Да се намери точната мярка между мелодрамата, драмата и романтичната комедия е сложен процес, повярвайте ми, но надявам се ние да успеем да се справим и да предложим на публиката нещо, което не просто забавлява. Не че е лошо забавлението, ние всички имаме нужда от него, но пиесата се опитва да внуши задълбочаване, опитва се да обърне погледа върху някои може би позабравени нравствени категории и да работи малко повече с нюанса, а не само с яркостта.

–          Какво е по-различното в тази постановка, какво е посланието й?

– В наше време романтиката отсъства от живота, динамиката, прагматичността са нещата, които доминират, оцеляването на всяка цена. Въобще критериите за успех и успеваемост и добро представяне са доста сурови. В постановката ние се занимаваме с чувства, с отношения, които стартират по един начин, а после се преосмислят и в крайна сметка това, което човек си мисли, че е намерил в живота и е необходимото за него, бива преосмислено в рамките на час и половина и се взема коренно друго решение.

Именно тази романтика, аз самата се съпротивлявам на подобна нежност понякога, защото съм съвременен човек, а пък в крайна сметка едно от нещата, за които говори тук авторът е вътрешният живот. Такъв трябва да има и вътрешният живот на човека трябва да доминира над необходимостите, които изпълняваме.

–          Казвате, че вашата постановка не само забавлява. Не мислите ли, че театърът мина само по плоскостта на забавлението, а естетизмът и духовността минаха на по-заден план?

–          Няма да си позволя да направя такъв цялостен извод. В никакъв случай, в София и в извънстоличните театри се правят много стойностни неща, които не са комерсиални и които заслужават своите адмирации. Разбира се, по-трудно се продават, но задължително трябва да има такива продукции.  До известна степен съм съгласна с вас, че комерсиалният театър, по-скоро конвенционален и масов, тръгна малко повече по комедията и забавлението, но вярвам, че това е етап, който ще се изживее, дори мисля, че вече е на изживяване. Тепърва предстоят много сериозни и задълбочени проекти, които няма да са лишени от хумор, разбира се, няма да са лишени от дълбочина.

Историята от пиесата може да бъде третирана много развлекателно, но може да бъде  третирана и с малко дълбочина, което се опитваме да правим.

– Защо се спряхте точно на тези актьори? За пръв път постановка на ямболския театър е само с гостуващи актьори?

– Има такава тенденция в театъра да се канят изцяло външни актьори, това по някакъв начин разнообразява възприятията на публиката. Актьорите Албена Павлова и Михаил Билаллов са познати и любими на публиката. Това е възможност и за мен е любопитна възможност да видя точно тези артисти Албена Павлова, Михаил Биллалов, че и Камен Иванов, извън обичайното им амплоа, с което са по-познати и това е творческа провокация за всички ни, за целия екип. Те се справят много добре и надявам се да доставим удоволствие, с това, което правим.

– А как се съгласиха?

– Лесно. Аз представих текста, всеки го прочете и го огледа и да каже дали представлява интерес за него. Слава Богу, намеренията ни се засякоха, за да може да се осъществи проекта.

– Пиесата е за любовта. Каква е представата за любовта, която тя ни дава?

– Човек трябва да намери онзи, с когото може да заживее вътрешен живот, да изпитва нежност и да я дава.

 

Въпросите зададе: Диана Иванова

 

About the Author :

Leave a reply