Мутроархонтитите

Беше ми се загубил нещо в гъстата и тягостна мъгла на българската политика, но неотдавна, събота, 1 юли, цъфна по Националното радио, за да изиграе една от любимите си роли – тази на каратист. И на вицепрезидент на Международната федерация по таекуондо дори.

Защо да не е такъв, премина някаква идея през главата ми, нали беше евродепутат от „Атака”, преди това пък народен представител от наша националистическа формация, след това депутат от Движението за права и свободи, и се твърди в биографията му, че е завършил 9-та френска езикова гимназия.

(дано вече са сложили паметна плоча на входа на това училище, иначе майка им жална, такъв човек да излезе от нея, а те да се правят на разсеяни)

Все пак в Международната федерация по таекуондо вероятно общуват на английски език, френският остана в историята на българското Възраждане и в учебните програми до началото на Прехода. Сетне, това го помним чудесно, всички станаха ингилизи, и като питам какъв е касовият сбор от филма, ме гледат учудено, а после ме поправят, че се казва блокбъстър.

Боят между каратистите и кои бяха там, довел до появата в българската история на думата мутра, уведомява кротко Уикипедия. Когато е за такива личности, аз гледам нещо по-официално, а Уикипедия , по логиката на домораслите ингилизи, е като Большая советская енциклопедия. И като Ларуш.

Мутрите отдавна станаха добре облечени официални лица. Ние пак, като в началото на Прехода, сме по дънки и тениски, и стоим в галерията. Плебеите трябва да си знаят мястото. Така е, иначе кой ще гледа дълго и с възхищение, как Бате Бойко разиграва сагата Мирослав Боршош, наречена още тука има-тука нема. И която е велико многоточие, тъй като мястото на бившия пиар на вожда се пазело, докато стане ясно какво ще таковат проверяващите в крайна сметка.

Проверяващите ще кажат, че Мирослав Боршош е най-добрият човек, когото познават.

Така ще постигнем най-важните цели в третия кабинет на премиера Борисов – хем няма да накърним престижа на Лиляна Павлова, хем ония, с които делим баницата, също няма да останат накърнени.

Тежко е да си премиер, да. Освен ако не си каратист, сега си спомних, че и Бойко Б., подобно на Слави Бинев, е минал през това велико изкуство.

Не мога да си спомня дали и той участва в боя пред БИАД, дал началото на нова ера в живота ни, но виждам, че и Българската енциклопедия, Уикипедия, май не помни.

Какво ли не бе дотук Слави Бинев – поне два тома ще са нужни, за да се опише житието-битието му. Дано обаче не стане като с биографията на Илия Павлов, която бе направена, по указания на баща му, по-скучна от роман на Стоян Цеков Даскалов.

А не бива, защото виждам, че Бинев е завършил, и той като Цветан Цветанов, за учител по физическо възпитание. Трудни времена дойдоха, ако нямаш китап от там, няма да получиш работа, та ако ще и Второто пришествие да настъпи.

То няма така да стане тая работа – бате Бойко нищо не е казал, и докато не се намеси, няма ни Първо, ни Второ пришествие. За Трето изобщо да не отваряме дума, за него босът на ГЕРБ ще направи сбирка тип Дон Корлеоне, както бе, когато основава партията.

( вече като кажеш партията, не мислят, че говориш за погребаната БКП, а за ГЕРБ – животът се развива)

И БСП не стои на задните си части, и по миналата неделя Валери Жаблянов, един завършен партиен чиновник, имаше наглостта да се кара на водещия, защото считал, че циганите не работят, и че имат вина за конфликта в Асеновград. Правилната линия на говорене се оказа друга – държавата не осигурява работа за ромите, а вината за напрежението в Станимака е на българския етнос в града.

Дано да съм записал правилно указанията, защото тоя гледа по телевизията твърде лошо през очилата си.Същият този джентълмен отговаря за кадрите в БСП, милата столетница, която пак облече рубашката и освен Бузлуджа, е готова вече да вземе и цялата власт. Е, поне да направи правителство, а за ново парламентарно мнозинство ще се погрижат Обединените патриоти и Веселин Марешки.

Като гледаме обаче колко щастлив е в глуповатото си театро Валери Симеонов, измерващ децибелите на „Слънчев бряг”, и как тежи най-сетне и с министерски пост Красимир Каракачанов, националистите могат и дълго да са присъдружна партия на ББ. Третият в техния оркестър, Волен Сидеров, е с намалено поведение от съда и ще си трае поне до средата на мандата. „Новият” човек в българската политика, Веселин Марешки, пък е на прокурорско разследване от бързото си фиаско.

В тази обстановка мутроархонтите си намериха топлите места, ставайки и те държавни хора, подобно на Слави Бинев. И именно в тази среда Бойко Борисов плува в свои води, тъй като е намерил питателна среда за бившите си опоненти, а БСП, въпреки силните ходове миналото лято, трябва да свикне да се оправя без Румен Радев. Корнелия Нинова, в интерес на истината, поддържа динамиката в опозиционното държане на модерната лява партия, и дотук потвърждава тезата, че бе успешен избор на социалистите. Тези, които залагаха на това, че освободените от нея стари червени „кучета”, ще разцепят партията, търпят неуспех, поне на този етап. Има пръчки в колелата на БСП, поставени от самата Нинова, като лансирането на предна линия на хора като Крум Зарков, който е прекалено инфантилен, за да е плюс за червените. С друг знак, но също неудачно, е пращането на Валери Жаблянов в авангарда. Както казах, този кадър гледа твърде лошо, дори и избирателите си, а и от него недвусмислено лъха на партиен чиновник.

За никоя партия не е лесно да намери печелившите лица. ГЕРБ, след толкова много време начело на властта, се натъкна на доста личности-бушони, което, в известна степен, и доведе до залагането на дами в първите редици на сивите. Дамите на Бойко Борисов , с малки изключение, са семпли, но на него и не му трябва да блестят.

Важното е да слушат.

Още един белег за авторитарността на ГЕРБ. Мутроархонтите в някаква степен са отживелица в актуалния политически дрескод. Те все още държат позиции в провинцията или с появата си в редиците на ДПС, какъвто бе случаят със Слави Бинев, а и с елементи от циганския етнос, като Бат Сали, известен още като Александър Методиев.

По своему , и Валери Симеонов е такъв типаж, ако не биографията му, то поведението му е точно като на бивш пехливанин, класирал се на пето място в първенството за юноши на републиката.

Някога пети, сега обаче на призовата стълбица, поне докато дойде времето на историята.