„Монолог на един шут” – размисли около един моноспектакъл

Този текст трябваше да види бял свят по-рано.
Забавих неговото създаване, защото исках да осмисля това, което ни предложи колегата Волен Митев като преживяване.
После се заредиха събития, които препълниха публичното пространство в живота на нашия град.
Ежегодната еуфория около завършващите зрелостници, тоалетите, прическите, вълненията и ексцесиите от преминалите абитуриентски балове.
После дойде честването на 24 май и…така се изнизаха две седмици от премиерата на моноспектакъла.
Искам да дам дължимото на моя приятел Валентин Вълчев, който първи изказа своите добри впечатления от театралния продукт, който ни предложи актьорът Волен Митев.
Колегата ми Кольо Пехливанов също публикува във Фейсбук кратък, но съдържателен коментар на видяното.
За съжаление от пишещите и наблюдаващите културните събития в нашия град журналисти само Диана Иванова отрази представянето на моноспектакъла на Волен Митев. За БНТ тя направи материал за моноспектакъла на Волен Митев и имаше нейна публикация и в “Неделник”.

Ако съм пропуснал някой, моля да ме извини!
Изключвам няколко предварителни репортажа на електронните медии в града ни, които имаха по-скоро за цел да анонсират предстоящия моноспектакъл.
Малко бележки за автора.
„Монолог на един шут“ е истински авторски спектакъл.
Автор на текста, постановъчно решение и актьорското изпълнение, всичко е дело на един човек.
Актьорът Волен Митев се изяви като писател, когато през 2001 г. издаде първия си роман „Куршуми на свободна практика“.
Последва „Куршуми на щат“.
Особено внимание предизвика последната му издадена книга „Възможната истина“, видяла бял свят през миналата 2015 г.
Книгата беше представена от проф. Пламен Павлов в Бургас с активното съдействие на Нина Даракчиева и в София в галерия-музей “Класика” с всеотдайната помощ на Виолета Панайотова.
Предстои издаването на най-новия роман на Волен Митев „Театрален гамбит“ .Той беше сред номинираните в Националния конкурс за непубликувани книги „Развитие“. Седем вместо стандартните пет текста се състезават в националния конкурс.
Развитието на Волен Митев като актьор, като водещ на шоу програми е отделна и дълга тема.
Сега конкретно за „Монолога…“
„Монолог на един шут“ е откровена политическа сатира без никакви уговорки.
Използваната форма на изказ е мерената реч.
Сиреч, текстът е написан в стихотворна форма.
Написан на висота, монологът в рими тече гладко, с точна изразена мисъл и конкретна фабула, която авторът следва прецизно и в която редува завидно чувство за хумор с ирония, самоирония и конкретни сатирични задявки и осмивания на познати и непознати герои и събития.
Повечето от героите са разпознаваеми, защото авторът е използвал прототипи, познати в обществото с техни прякори,смешни обръщения, съкращения, инициали от явни и тайни тефтерчета, масови прослушвания, имената на конкретни герои от времето на прехода.
Използвани са всички всеизвестни „тайни“ за героите, провели бандитския преход във въображаемата, измислена от автора държава Тасмания.
За Тасмания повече по-късно.
В някакъв кратък коментар прочетох,че левите политически пристрастия на автора не били тайна за мнозина.
Не са тайна и за мен.
И каква тайна може да има в това човек да има политически симпатии при положение, че сме държава с над 400 (може би греша и да са повече) партии.
Не зная дали това е изтъкнато като плюс или минус, но смятам,че човек без изявена гражданска, а не партийна позиция, не би могъл да напиши такъв СИЛЕН И РАЗОБЛИЧАВАЩ текст.
Чест прави на автора, че никъде в монологичния текст той не проявява ни най-малко политическа пристрастност.
Никой от тези, които доведоха страната Тасмания до днешното драматично положение не е пощаден.
Още малко по-подробно за стихотворната форма на изказ.
Прав е Валентин Вълчев,че по време на изпълненията се чуваха тихи коментари между непосветени в подробности около авторството на „Монолога..“ зрители, дали това е текст писан от Недялко Йорданов, за други това е писано от големия Валери Петров, Бог да го прости.
Голям комплимент за Волен Митев.
Според мен аналогията между написаното от Волен и написаното от споменатите по- горе наши великолепни поети е лекотата на поднасяне на римувания текст.
Тук няма да намерите лековати рими от рода на „Людмил се срещнал с крокодил“.
В „Монолога…” тече един сериозен вътрешен монолог на автора, който той споделя със зрителя, не за да търси отговор, а за да изплаче, да намери отдушник на натрупани мълчания.
И те изригват.
Без преувеличения. ще кажа, че в някои откъси намирах нещо от ранната поема в стихове „В меката есен” на Валери Петров или в някой от великолепните му преводи на някои от преводите му на Уилям Шекспир.
Оооо,не ме разбирайте погрешно!
Опазил ме Бог, да направя толкова лоша услуга на Волен, че да го сравня с гения на английския и световен театър.
Искам да кажа, че бистрата мисъл, добре преценената събитийност, лекотата и искреността на текста достига до всеки, карайки го хем да се смее, хем да се замисли върху казаното.
Няколко пъти споменах измислената въображаема страна Тасмания.
Не зная дали е търсено от автора, но в моето подсъзнание изниква следния въпрос:
“Толкова ли случайно е избрано това име на държава“?
Знаем, че в далечна Австралия съществува остров с това име, който е и нейн щат.
Да, но според слуховете и свидетелства на очевидци там живее едно малко познато, но добило кръвожадна слава животно, което напада и изяжда дори себеподобните си -тасманийският дявол !
Уау!
Случайно ли е това съвпадение?
Откровено ви казвам – не зная !
Просто фантазията и подозрителността ми е в повече.
Не искам да преразказвам фабулата, темите и самия текст на „Монолога…“
Само с няколко думи ще ви кажа,че авторът проследява генезиса на много негативни истини от зараждането на човешкия род до наши дни, като главно се е съсредоточил върху това, което се случило през последните 25 години в Тасмания, която без да искаме, а пък подсъзнателно нарочно припознаваме като своята Родина.
И героите са наши, родни.
И нещо, което ме изненада много приятно.
Никакви намеци за родеене с Алековия герой.
Бай Ганьо е герой, но не е тасманийски дявол.
Всички ние сме герои на това представление, но не като безмълвна масовка, а като активни участници в публичното ограбване на една държава.
Защо „Монолог на един шут“?
През християнската епоха и особено през Средновековието все по-често започнала да се среща противоречивата и сложна фигура на кралския шут или неговия аналог
(Палячо, Клоун, Буфон, Юродивия, Полишинел, Петрушка, Арлекин).
Шутът предизвиквал у хората възхищение, ужас, почтителност и заедно с това почти интимно чувство на близост, тъй като със своите трикове той отведнъж свалял напрежението.
Шутът сякаш изравнявал умния и глупавия, преуспелия и нещастника, бедния и богатия, въвличайки всички в животворния изначален хаос…
В Средновековна Европа шутовете изпълнявали важна роля за привилегированата класа.
Поради липсата на свобода на словото високопоставените не можели открито да критикуват краля, а кралят не винаги можел да си позволи да критикува особено влиятелните аристократи. Заради тях това го правели шутовете.
И то често в завоалирана форма.
Ако шутът преминавал границата на позволеното, то наказвали него, а не аристократите.
Чрез изпълненията на шутовете представителите на привилегирования елит се уведомявали един друг, а също и краля за своите претенции, жалби, критика или особено рисковани предложения и идеи.
Шутът се е считал за своеобразен символичен близнак на владетеля.
Ето защо в представлението на Волен Митев главният герой е и с корона, и с шутовска шапка.
Събужда се като крал, за да разбере,че сънят е свършил и е настъпил часа на жестоката действителност.
Той си е един обикновен палячо – жива играчка за забавление на силните на деня, на този, който го е посочил и назначил.
Иначе шутовете били хора с големи артистични дарби – трябвало да умеят да музицират, да жонглират, да бъдат добри актьори.
Едва с настъпването на епохата на Реформацията и Просвещението тази традиция прекъснала.
Какво иска да ни каже Волен Митев с това?
Че сме се върнали в тези далечни времена?
Разбира се,че не.
По-скоро нравите ни боксуват, седим от векове на едно място в развитието си, независимо от смяната на политическия строй и конюнктура.
Играта и изразните средства.?
За опитен и талантлив актьор като Волен, не е трудно да привлече и задържи вниманието на зрителя в продължение на един час-два.
Само чрез художественото докладване на ангажиращия текст, със смяна на интонации, някои гегове и познати технически актьорски “щампи”, обраното откъм осветление ограничено сценично пространство, пестеливото музикално оформление, един стол, шутовски костюм, плащ и корона, актьорът постига разчупено сценично присъствие.
Интересно е, но за мен е недостатъчно.
Липсата на режисьорско око долу в залата ощетява актьора Волен Митев.
Според мен са пропуснати много възможности за повече разиграване на прекрасния текст.
Но….Представлението е факт и безспорен успех за автор и актьор.
Хвърлен е огромен интелектуален, психически и физически труд, който за щастие и на изпълнител, и на зрители не е отишъл напразно.
Приключвам с пожелание за бъдещи успехи на този моноспектакъл.
Имайте предвид, че това е един от най-сложните жанрове в нашия занаят.
Горещо ви препоръчвам да видите това представление.
Доколкото съм осведомен на 30 май 2016 г. Волен Митев имаше представление в залата на Куклен театър „Георги Митев“ – гр.Ямбол.
Защо там ?
Не зная!
Може би заради еднаквата фамилия на автор – актьор, с тази на патрона на Кукления театър, напусналия ни без време куклен актьор и наш съгражданин Георги Митев, вечна му памет !
Още веднъж, не като колега на Волен Митев, а като непредубеден зрител с претенции за притежание на добър театрален вкус, аз ви препоръчвам да гледате моноспектакъла
„МОНОЛОГ НА ЕДИН ШУТ”.
Автор и изпълнител е Волен Митев.
На добър час и дълъг сценичен живот на представлението.

Николай Вълканов, актьор