Момчетата се разлудуваха нещо…

И Цветан Василев, и Делян Пеевски нещо се разлудуваха. Първият, станал по неведоми пътища собственик на една от най-големите български банки, не иска вече да се завръща от Виена/ах, тази пищна столица на някогашната империя Австро-Унгария!/.

Вторият не пожела да отиде в Европейския парламент. Но не освободи мястото в българския парламент, с което си осигури имунитет. И близко дишане до това на номиналния лидер на ДПС Лютви Местан, за да не вземе изящният владетел на българското слово да направи някой глупав концепс.

Дори Иван Костов изостави научната си дейност/ покрита с плътно було/, за да даде някои наставления на прокуратурата и на Българска народна банка. И да каже това, което всеки що годе нормален българин знае – че зад Пеевски е рамото на Ахмед Доган.

Сокола уж пише книга за Левски/ подозирам обаче, че продължава с любимата си в последните години хидрология/, но хвърля по едно око на палавите момчета.

А те прекалено се разлудуваха. Цветан Василев преди броени дни рече, че „няма от какво да бягам или да се страхувам”, но вместо, както бе обещал, да се завърне в татковината, се крие в добрата стара Виена.

Косьо Самоковеца, изтъкнат строител на българския капитализъм, го убиха насред Амстердам. Никаква аналогия, просто се сетих за производителя на картофи и за „ниската земя”.

Другият палавник, Делян Пеевски, направи едно твърде дълго посещение на прокуратурата/два часа/ . После рече, че „убийците му” са неправилно пуснати на свобода от съда.

Имам чувството, че из София и из Виена шетат хора от някогашното ВМРО.

Дали наистина Ванче Михайлов е мъртъв?

…И понеже се налага тия дни всички да сме специалисти по банково дело, ми идва един малък, светъл спомен. Преди 22 лета някой някъде бе решил да направи огромни пари, използвайки за полог Ямболска търговска банка. И започна лудо раздаване на кредити – по 20 милиона лева, по 30 милиона, по 500/петстотин милиона лева, изписвам го с думи, за да не помисли някой, че има грешка/. Половиният милиард бе „усвоен” на два пъти.

Щяха да купуват шекер. Корабът, наричаше се „Бразилия”, обаче така и не пристигаше на нашите пристанища. Не пристигаше обаче и на никакви други пристанища, понеже се оказа, че преди доста време бил бракуван и съответно претопен.

Великата Ямболска търговска банка раздаде доста над 2 милиарда лева/ годината е 1991/. И надвиши кредитния си таван колкото си поискате.

Българска народна банка спа през цялото време, в което парите изчезваха, сетне се разсъни малко и обяви чрез всички национални медии, че банката край Тунджа заплашва финансовата стабилност на България.

Някои от главните герои полежаха на „Развигор”, но ако сега им кажа имената, ще ме скъсат от съдебни дела. Все пак от несъществуващия кораб със захар „Бразилия” остана доста суха пара. А Темида обича да поглежда кой влиза в покоите и.

…Убиха, не тогава, по-късно, единият от активистите по съсипването на банката. Неговият баща навремето бил награждаван от Тодор Живков за заслуги към Народната република. Какви точно са му били заслугите, премълчаха.

… Цветан Василев е в прекрасната, стара Виена, „създал съм се сам, използвах възможностите на кризата”, довери наскоро на широките народни маси банкерът. Въпреки че не се страхува от нищо и от никой, не се завръща  в татковината.

Делян Пеевски твърди, че имало пуснати по дирите му убийци.

Нещо има проблем в концепса? Или на Доганя му писна. И се раздвижи…

Борислав Ненов