Модерни методи помагат на археолозите в резервата „Тракийски и античен град Кабиле”

03-1024x680Интервю със Стефан Бакърджиев, директор на Регионалния исторически музей

– Какви изследвания направихте тази година, за да могат да започнат разкопките в Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле”?

– Тази година решихме археологическите проучвания да протекат на два етапа. Първият етап беше едно геофизично проучване на една значителна територия от археологическия обект, направено по няколко съвременни метода с използване на магнитометри, на резистометри, и на георадар. Колегите от Музея заедно с екип от Минногеоложкия и от Нов български университет извършиха това замерване в рамките на около две седмици през месец май. На базата на него ние подготвихме и втория етап на археологическите проучвания. Проучванията и в дввете фази се финансират от община Ямбол в рамките на около 20 000 лв.

Реалните археологически разкопки започнаха и ще продължат в рамките на около месец  – до края на октомври с 21 работници.

– Какви са резултатите от изследванията?

– Интересното в случая е, че успяхме чрез тези интердисциплинарни методи да установим наличието на цял един късноантичен квартал, вероятно създаден след 298 г., т. е. след управлението на император Диоклециан, когато Кабиле придобива отново статута на град и в тази връзка върху рушевините, които са били следствие на готските нашествия във втората половина на трети век, тук отново е изграден градът и е застроен един късно античен квартал с размери около 26 дка. Той е  със собствени крепостни стени и едни големи доста представителни сгради, като засега аномалиите показват съществуването на сгради от порядъка на 30 на 40 метра и добре изградена улична мрежа.

Изследванията от геофизиката напълно се покриват и се застъпват с вече проучените обекти, което ни дава по-голяма увереност, че резултатите ще бъдат положителни, тъй като геофизиката показва едни аномалии, а не точно чертеж на сгради, зидове и т. н.

На базата на това ние стартирахме проучването в началото на октомври и вече имаме определени резултати, като на този етап сме засегли една сграда, изградена от ломени камъни на хоросан, която може да бъде датирана в края на трети, началото на четвърти век. Засега сме хванали част от зида по протежение на около 7 метра. Същевременно работим и върху деструкциите на южната крепостна стена, която както ще се окаже досега сме считали че е на друго определено място, но сега тя е изтеглена доста по-навътре в рамките на града. По този начин, ако се докажат резултатите вече и от разкопките и от геофизиката, ще се окаже, че при обявяването му отново за град Кабиле има площ около 60 дка, което го поставя сред значителните градове в този период.

– Модерните технологии ли са начина да се стигне до античната част на този резерват, защото по-видимите обекти досега са от римско време, а точно античният период е най-труден за откриване?

– В своята история, това което имаме като писмени извори и това, което вече имаме близо 45 години резултати от археологическите проучвания е доказано, че Кабиле като град съществува в рамките на около 1000 години, т. е. градът функционира около 4 век пр. Хр. като столица на тракийските крале Спарток и Скусток, в последствие се превръща в римски военен лагер и едно голямо значително селище в негова близост и отново в 4 век придобива статута на град и функционира до края на 6 век, когато се предполага, че е унищожен при едно от големите аварски нахлувания.

Като резултат от тези 1000 г. живот в момента в централната част на Археологическия резерват и на античния град Кабиле са натрупани културни пластове с делебина около 5 метра, което означава, че за да се достигнат най-ранните пластове, трябва да бъдат проучени тези 5 метра, които са отгоре, но те така или иначе са били жив град.

Разбира се, може би най-антрактивната част е тракийската част на Кабиле, но така или иначе Кабиле има своето място и като римски военен лагер, и като късно античен град, така че това, което ние изясняваме, също има огромно научно значение.

Съвременните методи с всяка една година стават по-модерни и дават по-добри резултати, но за да достигнем тракийския пласт ние наистина трябва да можем да проучим горната част, тъй като тези аномалии, които се получават и които могат да бъдат посочени на карта не се изписва от кой период на съществуването на града са. Все още директните или преките археологически проучвания си остават като основен метод за проучване и за експониране.

– Редовните археологически проучвания са започнали преди 44 години през 1972 г., но има ли още много за проучване?

– Ако трябва да бъдем точни в рамките на укрепената си част през Елинистическата епоха – това е 4 в. пр. Хр. дължината на крепостните стени е близо 2 км и 400 м и те затварят една площ в рамките на 280 дка. В резултат на редовните археологически проучвания тази година са 44 г. са проучени около 15 % от цялата територия на античния град и то на определени площи не е достигнато т. нар. стерилно ниво – това ниво, което считаме, че е теренът не е обитаван от хора. Така че тук има работа за доста години напред. Разбира се, за проучването на един такъв град трябва и значително финансиране. На този етап през тази година работим два екипа – екипа на СУ „Св. Климент Охридски”, който работи със студентите, които си карат задължителния стаж и мисля че около 8000 лв. държавно финансиране, докато ние работим с финансиране от общината, което се случва за втори път.

Самите разходи за разкопки са една част от нещата, тъй като това, което проучват археолозите, трябва да бъде реставрирано, експонирано, така че да не бъде самоцел с чисто научна дейност, а и всъщност да може да се превърне в един туристически продукт.

Интервю на Диана Иванова

 

 

About the Author :

Leave a reply