Младите в Болярово искат да работят, не да чакат държавата

Работни места за хора и с ниско образование, но пък с постоянна ангажираност на трудов договор. Както за мъже, така и за жени. Това е един от начините хората да се задържат по селата, смятат младежите в село Мамарчево.

„На 13 години дойдох тук. И аз пораснах в Мамарчево, децата ми пораснаха в селото и не искам да тръгвам на никъде“, заявява 26-годишната Донка Кирилова. В момента тя е назначена по програмите за временна заетост към кметството, но след април отново ще остане без работа.

Съпругът й не е спирал да работи. Но на надник, без трудов договор, без осигуровки. Да се разболее, не дай си Боже, трябва да плаща на частно на лекаря.

Подобни проблеми споделят и Емилия Атанасова, Славка Русева и други млади майки в Мамарчево. В момента от „Язаки“ са предложили да наемат местни жители и да осигурят автобус, но има изисквания на броя работници от селото. А за младите майки работа на 3 смени е неприемлива, поне, докато децата пораснат. По тази причина не са кандидатствали за работа и в местните центрове за хора с увреждания.

Пак, заради грижите за децата, не се решават да се запишат и във вечерна форма на обучение, макар че съзнават, че основното образование определено е една от пречките да си намерят постоянна работа. За самостоятелна форма на обучение пък дори не са чували.

„Навремето, когато нямаше училищен автобус, беше трудно и аз затова и прекъснах“, споделя и Радостина Иванова от Стефан Караджово, която също е с временна заетост – по проекта на общината за патронажна грижа за възрастни. Сега обаче децата ходят редовно, казва тя и допълва, че самата започва отново да учи, за да завърши по-високо образование.

Там, за разлика от Мамарчево, има повече работни места, защото има и лозя, орехи, кравеферма, сега и кланица с транжорна изграждат… Но и в Стефан Караджово младежите споделят, че често се сблъскват с проблема с трудовите договори и осигуровките.

„Община Болярово дава много за децата –закуски, обяд, за някои и дрехи и обувки. Автобуси бяха осигурени от Министерството на образованието, с които сега училищата извозват безплатно учениците. Но ние не можем да чакаме за всичко на нея!“, категорична са младите жени. И обясняват, че детските, които държавата им плаща, не стигат дори за чифт обувки на децата. „Детските обувки са по 40-50 лв., едно яке е 80 лв., за училище поне 2 лева на ден трябва да му дам, защото и то иска като другите да си купи вафла или нещо друго. Ако не работим, откъде да ги взема?!“, споделя Донка и допълва – благодарна e, че поне по програмата за временна заетост са й осигурили минимална работна заплата.

 

About the Author :

Leave a reply