Местни избори 2019 – Кандидатът за общински съветник на “БСП за България” д-р Недялка Влахова: Трябва да се възстанови диалогът община – болница

За всеки голям проблем на Ямбол не само са заложени мерки в управленската програма на кандидата за кмет Катя Георгиева, но и в листата за общински съветници на „БСП за България“ са включени специалисти, които могат да допринесат за решаването му. Здравеопазването е такъв голям ямболски проблем, на който и общината трябва да търси решение. Трима лекари са част от отбора, който стои зад Катя Георгиева. Д-р Влахова е с три специалности – обща медицина, здравен мениджмънт и спешна медицина, д-р Антоанета Антонова – акушер-гинеколог и д-р Райно Георгиев специализант по спешна медицина.

 – Д-р Влахова, Вие сте представител на гражданската квота в листата на „БСП за България“. Защо приехте?
– За толкова години работа нищо позитивно не се случва в болницата. Искам каквото мога аз с моя натрупан опит да помогна да се подобрят нещата. Да допринеса с опита, с наблюдението, с познанието за системата. Смятам, че има ценни неща, с които мога да бъде полезна. И за да има болница в града, защото ако продължи така наистина един ден няма да има болница и както казва един колега няма да можем един на друг като лекари да си помогнем, нито на хората, които живеят тук. Недопустимо е в 21 в. един областен град да няма болница.
– Какви са проблемите в ямболското здравеопазване?
– Навсякъде проблемите са едни и същи – крайно големия недостиг на медицински специалисти от абсолютно всички категории – лекари, медицински сестри, акушерки и помощното звено – санитари. Другият голям проблем е недостигът на средства, които да достигат до работещите в системата. Не толкова, че няма средства, а това, че те неправилно се управляват. Парите се увеличават, но те никога не достигат нито до болните, нито до хората, които се грижат за тях. Не знам къде потъват всички средства. Дори и апаратурата, която се купува, е морално остаряла и не се преценя какво като апаратура е най-необходима на болницата. Почти нищо не се влага в човешкия ресурс.
– Какво трябва да се промени?
– На местно ниво при добро желание може да се промени отношението към кадрите – да има някаква справедливост, организационна промяна, която да внесе спокойствие в системата. Да се търсят и привличат млади хора. Да има повече връзка с хората от региона, да знаят какво могат да получат в ямболската болница, какви възможности имат ямболските специалисти.
– Пречка ли е според вас, че болниците са търговски дружества?
– Това е най-голямата сътворена глупост. При търговско дружество трябва има договор с този, който получава услугата, но договор има, когато купуващият, т. е. пациентът е наясно какво купува и да е съгласен с това. А това е невъзможно – пациентът идва, лекарят му казва от какво се нуждае и всичко зависи от неговата коректност. Немислимо е да продължава този модел.
– Защо парите за увеличените заплати не стигат до работещите в системата?
– Това е другият парадокс – държавата отпуска едни пари, а в същото време няма механизми, по които да ги контролира. Всичко зависи от местните мениджъри на болници и те могат да си правят с тях каквото искат.
– Как колегите Ви приеха новината, че „новата“ болница пак няма да бъде довършена?
– В интерес на истината ние не сме хранили големи надежди, че това ще се случи, защото това е един механизъм да се превъртат едни пари през една сграда без да има реални резултати. Ямбол има нужда от нова болница категорично, дори да смятам, че това не е най-удачната сграда.
– Какво се случи със заплатите след протестите в болницата?
– Отново останаха нечути и неразбрани. Една медицинска сестра сега има към 700 лв. брутна заплата (б. р. малко над 530 лв. чисто). Санитарките останаха на 7 часа, не могат да вземат дори минимална заплата.
– С тази кадрова политика как се задържат кадрите?
– Никак. Масово напускат. Не съм ги броила, но лекари много напуснаха, сестри напуснаха, вече няма кандидати за санитари. Ние загубихме много колеги и никой не направи нищо да задържи поне малко от кадрите в тази болница.
– Общината като че ли е абдикирала изцяло от проблемите все едно тази болница не се намира в Ямбол. Защо се случва това според вас?
– Може би няма диалог между болница и общинското ръководство. Мисля, че общината може да помага за по-рисковите групи пациенти като децата, родилките. Те се нуждаят от по-специални грижи. Може да се организират профилактични прегледи за по-възрастните хора. Особено през зимата трябва да се осигури подслон на бездомните, които редовно са наши пациенти. Необходим е и хоспис за грижи към тежко болни пациенти.
– Как приемате идеята за привличане на млади медицински специалисти?
– Това е много хубава идея. Ето, сега откриха медицински факултет в Бургас, Стара Загора е наблизо. Могат да им се предложат някакви екстри, за да се привлекат, да им поеме част от обучението.
– Има ли възрастов проблем в ямболската болница?
– Вероятно средната възраст на лекарите е над 55 г., а при сестрите е още по-голям проблемът. Младите са на 55, а възрастните са пенсионери. Това е другият голям проблем. Намирането на млади хора е много добра идея, но трябва да има кой да ги поеме и да ги обучи в болницата, а на пенсионираните лекари не винаги им се занимава с това.
– С какво според вас може да помогне общината на болницата?
– Първо, трябва да се възобнови диалога община – болница. Има достатъчно данни каква е заболеваемостта в Ямбол, от какви специалисти има нужда и активно да се работи към привличането на млади хора и на специалисти, които да ги поемат.
– Какви са проблемите в доболничната помощ? Вие от 19 г. сте и личен лекар.
– И там има проблеми. Аз направих практиката си миналата година, а от 10 г. никой не беше правил нова практика. В доболничната помощ също няма млади хора, има страшно много пенсионери, в момента д-р Вирт се отказва, загубихме няколко колеги. Практиките се оголват, кандидати няма. Единствено при специалистите няма проблеми.

About the Author :

Leave a reply