Местни избори 2019 – Кандидатът за общински съветник от „БСП за България“ д-р Райно Георгиев: Общината трябва да помага за решаване на ямболските проблеми в здравеопазването

Д-р Райно Георгиев е на 34 г.  от Ямбол. Завършва ПГ ,,Васил Левски ” с профил биология. Учи медицина в Медицински университет – Пловдив. Веднага след  дипломирането си се връща в Ямбол и вече 9 години работи в „Спешно отделение“ на МБАЛ ,,Св. Пантелеймон” – Ямбол. От 3 г. е специализант по спешна медицина.

– Д-р Георгиев, защо толкова трудно се привличат специалисти в областта на здравеопазването?
– Няма оценка на заплащането на труда – лекарския и сестринския. Няма държавен стандарт за това. Години наред се обещава, че ще го въведат, но досега не го правят. Няма стандарт и по специалности. Има специалности, които са много доходоносни, и всички се втурват там. Фирмите, които успяват да продават лекарства и консумативи за тях, много добре ги финансират по отношение на обучението. Те владеят и най-новите технологии, защото има финансиране от фирмите. Подобни специалности са кардиология, ендокринология, ортопедия. Там специалисти има, но в останалите специалности не е така. Не трябва да се делят по този критерий специалностите – всичко е медицина.
– Приемате ли идеята на БСП, че болниците не трябва да бъдат търговски дружества?
– Търговията трябва да се махне от храма на здравеопазването. Търговско дружество означава едно – че ние искаме на всяка цена да печелим. Няма как в здравеопазването първото нещо, като видиш пациента, е да мислиш колко приходи ще донесе, дали ще има печалба и колко разходи ще е направят. Това е основно за търговските дружества. Здравеопазването е друг тип система. Тя е най-хуманната. При нея добавеният ефект е друг – да запазим здравето, да върнем човек към живота, за да допринася той сам по себе си за благото на обществото. Затова според мен държавните лечебни заведения не трябва да бъдат търговски дружества. Такова е и предложението на БСП във „Визия за България“ – нека частните болници да си останат търговски дружества, но да не посягат към обществения ресурс. Здравната каса да финансира само тези болници, които не са регистрирани като търговски дружества, и отговарят за здравето на гражданите, които са осигурени, или държавата плаща за тях. Това е по-логично и нормално, а не куп частни болници да взимат от ресурса на касата. Факт е, че лекарите намаляват, но болниците в България се увеличават с десетки всяка година, което е парадокс.
– Имат ли право лекарите да работят на повече о едно работно място?
– Масово лекарите работят поне на две места. Дори и добре заплатените специалности пак се налага да работят в болничната и доболнична помощ. Има специалности, като съдебна медицина, например, там няма никакви ограничения, защото броят им е прекалено малък в цялата страна. В Ямбол съдебен медик няма.
– В кои отделения на ямболската болница лекарите основно са пенсионери?
– Единственият кардиолог е пенсионер, хематологът е пенсионер, в хемодиализата и двамата специалисти са пенсионери, в ортопедия са трима пенсионери. В хирургия, ако не се лъжа, са четирима в пенсионна възраст. Трудно е да се спомене отделение, в което не работят лекари пенсионери, а за сестрите е още по-голям проблема. При тях над 50 % вече са в пенсионна възраст. От десетилетие млада сестра не е прекрачила прага на тази болница.
– Как Ямбол ще привлече младите при това положение?
– Това е трудното и затова кръгозорът трябва да е по-широк. Общината си е затваряла очите за този проблем. Лесно е да се казва, че не е нейна работа, но не е решение да се твърди, че болницата е държавна, а практиките са частни. Има общини по-малки от Ямбол като Болярово, например, където се опитват да подпомагат личните лекари като им осигуряват безплатни помещения за практиките, жилища и други преференции, само да привлекат лекари. И Пловдив води активна политика за привличане на специалисти, а това е голяма община, която има Медицински университет. Общината осигурява стипендии за лекари и сестри, въпреки че нямат такава нужда като при нас. А в Ямбол досега не се правеше нищо. Няма как общината да не се ангажира с този проблем. Затова в програмата на кандидата за кмет на „БСП за България“ за Ямбол е предвидена специална програма за кадрово укрепване на медицинските специалисти в Ямбол, която включва отпускане на стипендии, заплащане на университетски такси в държавните висши училища с цел да се подпомогне обучението по хуманна медицина на студенти, които ще се завърнат да работят в Ямбол.
– Какво още предвижда тази програма?
– В нея се обръща специално внимание и на доболничната помощ, защото тя е свързана с общинското здравеопазване. В Ямбол се ремонтира центъра, Безистена и др., но за 12 години не бе отделен нито лев за двете сгради на поликлиниките, а ДКЦ е общинско дружество. Предвижда се и целево финансово подпомагане на болницата в града. Освен това в програмата е заложено осигуряване на ежегодни педиатрични прегледи в детските градини и на ежегодни стоматологични прегледи на всички ямболски ученици. Също така и засилване на контрола върху качеството на храните в детски градини и училищата. Трябва да се помисли и да се създаде на общински солидарен фонд за подпомагане на граждани, които се нуждаят от скъпоструващо лечение. Много важен ангажимент от програмата на „БСП за България“ е разкриването на хоспис, в който ще се полагат специални грижи за болни пациенти, защото сега това е голям проблем, особено за хора, чийто роднини не са в Ямбол.
– Има идея и за разкриване на спешен стоматологичен кабинет?
– Това е другият голям проблем на Ямбол. Много хора прибягват и до Спешно отделение, но за такива случаи ние сме наистина безсилни. Денталната помощ е нещо различно, ние можем само да им помогнем с обезболяващо. Проблемът е най-сериозен особено по време на празници, когато са 3-4 поредни празнични дни и няма никакъв достъп до стоматологична помощ. За един областен град това е недопустимо.

About the Author :

Leave a reply