Мемоарното завръщане на проф.Иван Славов

славовЧовек, където и да е странствал, каквото и да е прочел или написал, стига до мемоарите си. Дори неговото име да е Иван Славов и да е известен като голям присмехулник. Книгата със спомени на много популярния наш съгражданин, наречена „Живот в чакалнята”, не можа да срещне роденият в Каргона естет, очи в очи със съгражданите му.

Присъстващите на 1 декември в зала „Проф.Иван Попов” на Научно-технически съюзи-Ямбол вероятно имаха да споделят много с автора на книгата, но смъртта отнесе Иван Славов преди четири години, така че разговорите с него, с написаното от него, вече са задочни.

400 страници е мемоарната книга на естета, като тя е недовършена. Финалните изречения в нея са:” Обидно беше, когато предателството се израждаше в  лични отмъщения. Цел бе не справедливостта, а унижението и обезличаването на жертвата”. Самият Славов е посочил, че това е край на първа книга, можем да гадаем какво щеше да съдържа втората, ала и така „Живот в чакалнята” е и любопитно, и дълбаещо навътре  произведение.

Композицията на книгата е пъстра – тя включва и естетически фрагменти, можем да ги наречем и есета,  животопис, тръгващ отзад напред, от времето, когато Иван Славов вече е добре позната фигура в културния живот на България, имаща своите почитатели,  но и отрицатели. Проф.Клео Протохристова бе преди десетилетия още от втората порода, като посочваше, че  пишейки за „Дилетантизмът”, самият Славов е такъв човек. Същевременно роденият в Ямбол през 1928 г. философ имаше екзалтирани привърженици и бе често търсен като събеседник в медиите.  Въпреки голямата си популярност и дузината книги, които издаде приживе, в мемоарите си проф. Иван Славов определя себе си като неудачник.

Липсата на по-големи тиражи и на повече финикийски знаци са нещата, които, според Славов, го правят неуспял човек. В това няма заиграване, няма намигване към читателите, явно равносметката на автора на „Кичът” е била по-скоро мрачна. Във времето на залеза житейски, авторът търси упорито корените на рода си, но се изправя пред особената, тъжна стена на много от българските родове- липсата на запазени документи, по които следовниците  могат да реставрират предците си. На няколко пъти и надълго пише за този проблем проф.Славов  и е вън от съмнение, че той също го е гнетял.

Роден в Сливен, израснал в Ямбол, даващ открито предпочитанията си към майчиния си род, който е от града под Сините камъни, в „Живот в чакалнята” Иван Славов прави жестока дисекция на някои периоди от живота си. Битието му в Софийския университет като преподавател, посланичките му години в Словакия,  животът на неговите близки роднини, авторските му брожения – всичко това може да се намери в мемоарната книга на проф. Славов, която безспорно представлява интерес.

Борислав Ненов

 

About the Author :

Leave a reply