Между науката и пропагандата

Комунизмът влиза в учебниците, след две години десетокласниците ще учат за съветизация, диктатура на пролетариата, народен съд и репресивен апарат.

Да се познава по-близката история, която все повече се отдалечава, колкото и да е спорна тя, е задължително. Ала ако годините между 1944-та и 1989-та ще се изучават като „комунизъм“, още поначало стъпката е сбъркана. Нито го наричахме така, нито имаше нещо общо с комунизма, който и тогава се мерджелееше в бъдеще неопределено. А онова време си беше социализъм, макар и с разни определения отпред.

Проблемът обаче е, че учениците едно чуват вкъщи, друго ги учат в училище. Много от семействата си спомнят предимно добрите страни, а в учебниците, казват, всичко било в най-черни краски. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат на онова време, но едноплановото представяне на периода е пропаганда, не наука. Второ – и плюсовете и минусите му са верни и трябва да се познават, за да е сме по-близо до истината. И трето – масовият човек нямаше да носталгира по времето преди 1989 г. и да е склонен услужливо да забравя лошото, ако Преходът след това не бе толкова разрушителен и престъпен. Там е заровено кучето!

                                                                                                                                                                                            Светлана Чамова