Медийни продукти

Не знам дали сте забелязали, но има певци, които са лоши изпълнители, без това да пречи на популярността им, както и актьори, които са всеобщи любимци, въпреки бездарието си. Някои от тях, нерядко, се превръщат в звезди, ухажвани са и възхвалявани, Бог знае защо, а най-неочаквано се радват и на безброй фенове. Такъв е случаят с онзи шумно известен актьор, а напоследък и режисьор, който е ефектен, може би, но и дотолкова преиграващ, че не биха се гордели с него учителите му. Такъв е случаят и с онзи скандално известен певец, чийто глас е наистина специфичен, но това не облагородява пошлотията, която го е обсебила. И проблемът, ако анализираме тези два случая, не е нито в преиграването, нито в пошлотията, защото и без това е ясно, че уж много одарените артисти, всъщност, са със съвсем скромни възможности. Проблемът тук, очевидно, е в лансирането на въпросните изпълнители, заради различната им сексуална ориентация, да речем, както твърдят отрицателите им. Същинският проблем обаче не са отрицателите, а феновете, защото е удивително, че актьор, който играе лошо, както и певец, който не умее да пее, имат своите възторжени почитатели. Не е съвсем ясно, поне за изкушените от изкуството, защо тъкмо тези, кресливи, но и бездарни артисти, имат своята аудитория и мечтания от мнозина статут на звезди. Едва ли са впечатлили те почитателите си и с фрапантния жест на хомосексуалиста и още по-фрапантното му облекло, макар че не бива да подценяваме ефекта от тези незначителни, наглед, подробности. Остава, трябва да признаем, облъчването на безбройните медии, като се почне от телевизията и се свърши с интернет, облъчване, далеч по-мощно и по-ефективно от излъчването на въпросните артисти! Казваха, по време на социалистическото строителство, че всеки може да управлява завод при плановата икономика, че и едно магаре да вържеш, и то ще се справи. Сега, без каквито и да е уговорки, спокойно можем да кажем, че медиите могат да превърнат в звезда всеки, артист или не, че и едно магаре да вържеш, и него ще превърнат в звезда. Има доста красноречиви примери, има субекти, да речем, които са звезди, без да са певци, или актьори, а само заради туй, че съчетават агресия, екстравагантност и педерастия. Нещо повече, болшинството от тях са се провалили като певци, актьори или писатели, не са смогнали да произведат що-годе свестен естетически продукт, но това не им пречи да останат под светлината на прожекторите. Не само това, стига се дотам, че ние, не някой друг, съумяваме да произведем нийде нечуван и нийде невиждан продукт, какъвто е лордът-каруцар, да речем, лордът-тракторист, или лордът-ватман. И щом е възможна, както се оказва, такава симбиоза, наплодяват се най-живописни екземпляри, като Митьо Пищова, Нидялко, няколкото Златки и сюрията все още анонимни плейметки, както и други такива медийни продукти. Последните тия, тъй незабравими примери, като че ли, ни задължават да се запитаме, дали, пък и доколко, медийният продукт е медиен субпродукт?! А още по-належащ е този въпрос, ако си спомним, че медиен продукт са не само някои бездарни, но шумно известни артисти, но и някои бездарни, но шумно известни политици. Класическият пример тук, като че ли, е онова нещо, страдащо от нарцисизъм, въпреки безличието си, и от логорея, въпреки че никога няма какво да каже, което впечатлява най-вече с непостижимото си нахалство. Наистина непостижимо, щом днес мъжествено уволнява премиера, а утре сервилно му се кланя, а друг път пък носи мрежичка с фрукти на запрян мафиотски бос, докато се пъчи бабаитски, че воюва с мафията. Странно е, но дори нещастници като въпросния субект, въпреки ежедневните си, ритуални политически самоубийства, остават търсени от журналистите, не за да се изгаврят те с тях, както би могло да се очаква, а за да се поучат от мъдростта им. Странно е и тъжно, но наместо да има обществена нетърпимост спрямо подобни екземпляри, напротив, има не просто снизхождение и умиление, но и възхищение сякаш, което тутакси превръща проблема в медицински. Това обаче не пречи ни най-малко нито на интервюирания, нито на интервюиращия, не помрачават изобщо изявата им нито неадекватното поведение, нито глупостите, които бълват. Те са калесани, предопределени, назначени за звезди, нашенски, несъразмерни, гротескни звезди, но звезди все пак. Доколко е действителност тази пародия, преливаща в гротеска, личи от факта, че не само смехотворните, отдавна омръзналите на всички, псевдополитици и псевдоанализатори, обикалят неуморно студията, за да ни учат на ум и разум. Нашенски принос в световната журналистика е водещите на предавания днес да интервюират в своето студио, а на другия ден да са интервюирани в съседното студио. Някому е хрумнало, вероятно, че с подобни маньоври ще увеличи, удвои най-малко, звездната слава на устата жена, въобразила си, че ако се накара на събеседниците си, начаса ще достигне аурата на световния журналист. Няма нищо по-очаквано, разбира се, гротескният водещ да ни ощастливи с гротескни изпълнения, както и да търси непременно своя образ и подобие, не нещо по-различно. А търсенето се простира и отвън екзотичната политическа фауна, сред социолозите, например, които макар да боравят с цифри, често се вживяват в артистични роли. Вживяват е точната дума, щом ги водят емоциите, очевидно, докато се борят със съвестта си и цифрите, за да нагодят нужния някому резултат. Този резултат, колкото и ефимерен да е, колкото и неважен да е, щом съсредоточава вниманието от ден до пладне, неизбежно превръща в звезда безскрупулния социолог, като първо го хвърля в епицентъра на скандала, а сетне му се отплащат с щедро заплатено участие в някой реалити-формат. Така и социолозите, тези сериозни труженици, се превръщат в звезди щат-не щат, но по-същественото е, че имиджа им не пострадва видимо, въпреки изцепките, а тъкмо наопаки. Ето, в това е магията на нашенския медиен продукт, той е някак непреходен, нивга непомръкващ, каквато и попара да надроби, както и да се излага, той си остава звезда. Нещо повече, колкото повече се излага, колкото по-релефни са безобразията му, толкова по-ярко свети! Едва ли е учудващ този очевиден инак парадокс, щом е близко до ума, че нароченият за звезда никаквец, би могъл да ни впечатли най-вече и преди всичко с малоумието си, с лошото си възпитание, или други подобни достойнства. Така или иначе, той си е звезда, остава си звезда, защото е медиен продукт или медиен субпродукт, който е фатално необходим някому! Кому, разбира се, е риторичен въпрос, както е риторичен въпрос, може би, дали тези, дето неуморно разобличават задкулисието, не са част от задкулисието, щом произвеждат и налагат, наред с безобидните псевдоартисти и недотам безобидните псевдополитици, псевдосоциолози и прочее опасни шарлатани. Опасни, подчертавам, защото ширналата се шарлатания, щедро поощрявана  от медиите, пък и регулярно обогатявана с нови и нови медийни продукти, разбива и традициите ни, и националната идентичност, и моралните ни устои. Кризата, за която токова говорим, но над която рядко се замисляме, всъщност, е закономерно следствие от подмяната на изконните ценности, от поредното морално падение, от мръсните сделки на новите модератори. Медийните продукти, всъщност, са едно от успешните, най-успешните изделия на новите модератори, блестящият, забележителният, ако мога да се изразя така, субпродукт. И това е жалка, тъжна реалност, фатална и за държавата, и за народа, но още по-фатална е двойнствеността на медийните продукти, способността има да се превъплъщават те самите в модератори. Да, те са медиен продукт или супродукт, но това е едната страна на медала, защото обръщат в „правата вяра” със заразителния си пример всеки наивник, пък и хитреците, преструващи се на наивници, за да са „модерни хора”. Въобще, те не са просто успешно изделие, но и действен помощник на обезродителите, комуто много се ще да ни дообезродят…

Любомир Котев