Мартин Карбовски: Свободата е като хлеб – всеки ден се меси и пече

SAM_1796С дискусията, озаглавена „Ребългаризация“, журналистът Мартин Карбовски бе в Ямбол в неделя вечерта. Мястото на срещата, организирана от Инициативния комитет за организиране на Местен референдум, бе в ресторант „Боровец“, а Ямбол бе поредният град от обиколката  му, след 15 други преди това. Водещият на многобройни авторски публицистични предавания говори близо час по болните проблеми на страната и обществото ни.

Не може да се каже, че за 27 години демокрация ние постигнахме големи успехи., започна той. Сподели, че и в Ямбол вижда лоши пътища, както в Севлиево, мръсотия – както в Бургас. Ключовите въпросиq които Карбовски постави още в самото начало бяха: Доволни ли сте от живота си? Каква работа свършиха политиците? Каква работа свършихте вие и успяхте ли да накарате политиците да свършат някаква работа ? Възможно ли е въобще нашият тип политик да върши някаква работа?

SAM_1815Формата на демокрация в България започва да прилича на вариант на тоталитаризъм и авторитаризъм; започват да не ни питат какво искаме да се случва в живота ни. Примерът със смачкването на референдума на Слави Трифонов показва, че те не ни питат и когато ние сами се питаме, когато им показваме, че има въпрос, има и отговор, заяви Мартин Карбовски. След протеста в Бояново, тук се опитвате да правите референдум по въпроса искаме ли бежанци, не искаме ли, общо казано. Чисто юридически се опитват да смачкат тия 21 хиляди подписа, явно някой не иска пряка демокрация, констатира той.

Карбовски говори по принцип за демокрацията – че управляващите трябва да ни питат, ние го искаме и те трябва да ни чуят.

Ние се оказвахме в менгемето между Брюксел и бежанците, между тях стоят едни хора, които се наричат наши политици и те искат да угодят на Брюксел, но не и на нас. Каква е цената на членството ни в ЕС и отстоява ли се българският интерес там, бяха риторичните му въпроси.

SAM_1795Той говори за тоталното сливане между политика и икономика. Стана реч и за ужасяващата форма на предателство – „има хора в София, които за грантове за 2 хил. лв. могат да продадат и баба си със златните й зъби“. Той ги нарече еничари, които налагат неотстояеми тези. В обществото се е появил вакуум – няма кой да отстои националния интерес и именно в този вакуум се появяват персони като Динко.

Със силни думи той говори за демографският срив – „нашият потенциал изтича на запад и там той се размива в пролетарската кал на други нации.“ У нас остават възрастните, хора без времеви потенциал, които отгоре на всичко биват силно тормозени.

Карбовски постави и друга болна тема – проникнати сме от либерални влияния и сбъркани приоритети, занимават ни с правата на гейовете и на кучетата вместо с истинските проблеми, като обезлюдяването на цели територии от страната, напр.

SAM_1815Той уточни, че не иска нов спасител, но ние българите не успяхме през тези години да накараме политиците да работят. Според него  и със старите политици може да се направи нещо, но като ги поставим на твърда основа. Живеем в лъжа, особено лъжата, че откакто сме в ЕС живеем по-добре, заяви още Карбовски. Всъщност има около 20 хиляди души в София, които живеят от данъците на германци и французи.

Нито една българска институция не се отчита в интернет. Той засегна и темата за магистралите и цената, на която са направени. Някой ни мами, докато не работи и ние не ги караме да работят, бе тезата му.

След тези констатации дойде естественият въпрос какво да направим. Има начин да влияем на политиците и това са референдумите, бе отговорът му. За него има два референдума в страната – на Слави Трифонов и инициативата за референдум в Ямбол, защото другия – в Стара Загора за „Бедечка“ „го прецакаха по най-тъпия начин“.  Ала има начин ямболският референдум да изтлее, изрази опасенията си Карбовски.

SAM_1814Трябва да бъдем прагматици на тема българскост. Основният въпрос за всяко нещо е ще имат ли полза децата ни, заяви още журналистът.

Последваха още констатации: че последните 25 г. българинът го е страх да не стане по-зле; че българите все по-често не можем да дефинираме проблемите си, както циганите; у нас има умора от демокрацията и от това, че 27 г. се лутахме и нищо не свършихме. Във втората част на изложението си Карбовски говори за това, че държавата се управлява от експертизата на НПО-тата; засегна факта, че последните 5 г. се появи силно давление да мразим Русия, а ни трябва прагматизъм – има ли полза от това. Говори за вината на медиите и за собствената си журналистическа работа, която определи като „документиране на разпада, сякаш съм пиар на кошмара“.

Въпроси не липсваха. Те засегнаха евентуалната връзка между дебългаризацията и циганизацията, нуждата промяната да започне от образованието, необходимостта от водачи. В отговорите си Карбовски сподели, че чува клокоченето в обществото, ние сме недоволни, но трябва да бъдем активни като румънците, сърбите и гърците. Против теорията за конспирацията съм, когато човек не е добре организиран няма нужда от външен враг, заяви журналистът. „Свободата е като хлеб – всеки ден се меси и пече“, бе неговото възлово послание.

SAM_1818 SAM_1812 SAM_1810 SAM_1807 SAM_1800 SAM_1820

 

About the Author :