Мария Донева край Тунджа: ”Ще падне голямо страдане, когато всичко приключи”

Днес в  Ямбол публиката (препълнена зала, която не бе дошла под строй или да отбие номера) се наслади на поетичния спектакъл на Мария Донева, която е като старото уиски – с времето става все по-добра. Поетичната вечер, състояла се в Галерия „Жорж Папазов”, със съорганизатор Младежкия дом( най-сетне живот на мъртвите площади), бе изигран както Донева си знае – търсене, и намиране, на контакт с аудиторията, малко, а понякога и повечко, кокетиране, рецитиране наизуст. Последното все по-рядко се среща по литературните полета, вероятно мнозина си мислят, че щом са гениални, това е анахронизъм.

„Ще падне голямо страдане, когато всичко приключи”, това е стих от последната й, засега, разбира се, творба, която Мария Донева обяви, че е написала вчера. Вчера, или преди месеци, рециталът бе впечатляващ, и продължи без спиране над един час. Поетесите от Стара Загора са не само талантливи, но и работливи. Публиката бе със сериозен превес на дамите, сред които изненадващо,но даващо надежда присъствие, бе това на дузина момчета и момичета от гимназиите. Някои даже знаеха наизуст някои от нещата на Донева, което беше направо сензация.

Още по-голяма сензация щеше да бъде ако ямболската публика се бе научила най-сетне да изключва телефоните си, за да не разконцентрира поетесата. ”Имам географски, педагогически и любовни стихотворения”, обяви поетесата, и се оказа права. „Вярвам във вдъхновението, то е като въздуха, но все пак трябва да не го не отлагаш, а да пишеш”, каза още в Галерия „Жорж Папазов”, за да се „оправдае”, че е издала вече осем книги. Издателството, пратило по лавиците новата книга на Мария Донева „Чисти стихотворения”, бе, естествено, отново „Жанет 45”. И редактор, пак естествено, е отново София Несторова.

„Искам нещо да ме похвалите, но аргументирано”, заяви още поетесата. Спечели два аргумента в края на вечерта, а и преди рецитала й – доста купени книги, и много овации.

Борислав Ненов