Мамарчево умее да празнува!
По силата на една прекрасна, съхранена през годините традиция, ежегодно месец септември събира домакините в село Мамарчево с гости отблизо и отдалече, за да се повеселят заедно по случай празника на своето обичано село. Така бе и на 19 септември 2015 година.
Интересна, изпъстрена с множество нелеки превратности е историята на селището. В летописа му има и възход и поражения. Но и днес неговите родолюбиви и трудови хора живеят с пулса на настоящето, вгледани с оптимизъм в бъдещето. Но не забравят миналото – за тях то е духовна опора, източник на патриотизъм. Ето, 90 години са изминали от далечната 1925 година, когато е станало заселването на бежанците. Исторически факт, съпроводен от борбата на тези страдалци да оцелеят, да намерят по-спокойно място за съществуване и развитие.
Много емоции сред публиката предизвикаха организираните състезания по борба, където многобройни участници премериха сили, техничност и спортно майсторство. А най-добрите бяха заслужено оценени и тържествено наградени.
Топлата септемврийска вечер се превърна в незабравим финал на празника, който уважиха с достолепното си присъствие кметът на община Болярово Христо Христов, секретарят Мария Чанева, общински съветници, кметове и кметски наместници от други селища.
За подпомагане на празника със своята щедрост и благородна отзивчивост, с безвъзмездната си подкрепа допринесоха дарителите: общинското ръководство, начело с кмета Христо Христов; Велко Велев, съпругата му Милена Велева и синовете им – Христо и Галин Велеви; обаятелният родолюбец д-р Янко Митев; младият и лъчезарен Георги Христов, с мамарчевски родови корени по майчина линия.
Кметът на селото и домакин на тържеството Марчо Добрев приветства своите съселяни и всички гости – естествено в своя типичен шеговито-остроумен стил. Празничното обръщение на общинския кмет Христо Христов беше пропито от благопожелания и оптимизъм. И несъмнено повиши градуса на настроението, рефлектирайки в душите на присъстващите.
За музикалната програма се бе погрижила прочутата народна певица Жечка Сланинкова. Тя и нейната даровита колежка Ирена Станкова, както и съпроводът на чудесния, мощен оркестър допринесоха за истинската празнична атмосфера на площада. Първото хоро поведе общинският кмет, последван от кмета на селото, а после всяко следващо хоро беше по-дълго и по-пъстро. Потропваха и младите, и по-възрастните. Върху лицата грееха усмивки, чуваше се детски смях…
За своеобразна пауза послужи поредната атракция – танцуването върху жарава на двамата нестинари Горан Стефанов и Маринела Градева. Духът на вековете – така определят изследователите нестинарството, този толкова зрелищен ритуал! Той е наследство от древните траки. Вярва се, че огънят пречиства и възкресява душата. Той оттласква злините, прогонва болестите, мъката се изпарява от сърцата на хората, а греховете на присъстващите се опрощават. При нестинарски танц и малки дечица били пренасяни на ръце от нестинарите за дълголетие, а болните хора – за да оздравяват. Младият нестинар Горан сподели, че в нестинарството го посветила леля Веска от село Бродилово и оттогава (2009 година) се занимава с това. Работи като етнограф в музея на красивото градче Малко Търново и е докторант по етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Хората отново се върнаха пред откритата сцена, където веселбата продължи през нощта. А личен от местния кмет Марчо Добрев за възхитената, очарована публика беше вълшебно красивата многоцветна заря, обагрила небето. Кметът, когото хората познават като грижовен и отзивчив ръководител; практичен, естествен и искрен в общуването с другите, съпричастен към техните проблеми. И чудесен организатор на празници – като този… Защото Мамарчево умее да празнува!
Бинка Величкова
