Малката Михаела от Елхово вече има богата колекция от отличия в конкурси на руски език

Михаела Стоянова от Елхово тази година завършва подготвителната група в детска градина „Надежда“ и наесен ще тръгне на училище. Въпреки крехката си възраст, тя говори чудесен за годините си руски език, а е родена в българско семейство. Научила е много покрай детските филмчета, които гледа от 3-годишна. Те са направени чудесно, в тях няма агресия и цари духът на приятелството, казват родителите. Любимите й са „Маша“, „Три кота“ /Трите котки/, „Лунтик“ – това е името на лилаво приказно животинче, което идва от луната. Момичето вече си има собствен Лунтик, с който, разбира се, заспива нощем. Донесен й е от Москва от Лариса Дочева, учителката й в Ямбол по руски език. Занимават се заедно от година и половина – от толкова време родителите й всяка събота изминават с нея разстоянието между двата града и обратно. „Учим и играем и много се забавляваме“, така Михаела описва часовете прекарани с преподавателката й, с която комуникира на автентичен руски. Единствено пандемията е прекъснала за известно време срещите между учителката и нейната необикновена ученичка. А това са срещи изключително зареждащи, истинско предизвикателство, споделя Лариса Дочева. За заниманията си с Михаела тя не може да си позволи да не бъде подготвена на висота, без да е измислила нещо ново и интересно, а момичето непрекъснато я провокира към това. Така на практика двете се зареждат взаимно. През лятото другите деца искат да им купят нови играчки, например, а Михаела иска да ходи на уроци по руски, разказва майка й, която е учителка също в детска градина „Надежда“. От своя страна Лариса Дочева споделя, че ежедневната работа с другите ученици в известна степен е рутинна. Докато заниманията с Мишето са интересни и за самия учител – детето непрекъснато иска нещо ново, има развитие, часът прекаран с нея излита неусетно. Заедно са изработили на картичка косоворотка – традиционна руска риза, учат историята на дрехата, за да участват онлайн на 12 юли във фестивал на традиционната носия, подобен на нашия в Жеравна. Михаела ще разказва за празника, ще я запишат и ще изпратят видеото за конкурса.

Любимото стихотворение на момичето е „Модное платье“ /Модерна рокля/, което тя веднага ми изрецитира като същинско русначе. Учителката й разказва, че са й направили точно такава рокля за каквато се говори в стихотворението – с изписани върху нея различни градове от целия свят, но ако трябва да учиш география по тази подвижна уж карта, ще настане голяма бъркотия. Роклята е била за конкурс, който е трябвало да се проведе през май, но заради пандемията е отложен за есента – трябва да използваме роклята, категорични са всички.

Изумителното е, че детето няма акцент, интонацията му е съвсем автентична, когато рецитира – тя самата допринася към изпълнението с жестове и артистизъм. Никой не вярва, че няма връзка с Русия, казва Дочева. Всъщност връзката, която съществува е много-много тънка и изобщо не става въпрос за произход – просто бабата и дядото на татко й са били в Коми, когато са се запознали – там са работили, баща й като дете два пъти е ходил в Русия и толкоз. Майката на Михаела си спомня любопитна ситуация, разиграла се на плаж в Испания, когато били там на гости. Махаела си удряла с лопатка детската кофичка, пеейки популярната песен „Калинка“. Чули я намиращи се наблизо плажуващи и заръкопляскали с одобрителните възклицания: „Молодец! Молодец!“ Очевидно били руснаци, зарадвали се да чуят родния си език. Така и не станало ясно, че пеещото дете всъщност е българче.

Интересното е, че и с падежите, които мъчат всеки българин, Михаела се справя много добре, по-скоро интуитивно, а когато греши – учителката я поправя. Вероятно успехът се дължи и на това, че детето учи езика по един много естествен – игрови, ситуационен начин, чрез общуване. Ако се яви на конкурс за слушане и преразказване на текст, тя ще се справи, не се съмнява Лариса Дочева. И признава, че в момента търси подходящ текст, с който да участват в конкурс, посветен на творчеството на Чехов. Всъщност и досега, въпреки крехката си възраст, Михаела е участвала в не малко конкурси на руски език, много от тях онлайн. Има цяла колекция от грамоти и награди. Голямата й гордост са участията в конкурсите на живо. Има първо място от националния конкурс „Будь всегда, будет солнце“, провел се в Казанлък през миналата година за рецитиране на стихотворение. Била едва 5-годишна, когато застава зад микрофона в Ракитово на конкурс, посветен на 141 години от Освобождението на България. Сред колекцията от дипломи за участия са: в Международен конкурс „Четем заедно“ творчеството на Чуковски на детски център „Карусель“, Страсбург, Франция; Фестивал на руската култура – по случай 141 години от Освобождението на България, направление поезия; Първо място – по случай 75 години от Великата отечествена война – 15 май 2020 г.; Международна акция „Меридиани на паметта“ – посветен на 75 г. от победата в Отечествената война; Открит всерусийски онлайн конкурс „Спосибо за победу!“; Трети международен конкурс за четци „Я помню! Я горжусь!“

Ще постигнем много, не се съмнява Лариса Дочева и само съжалява, че Мишето е още толкова малка, защото всички конкурси, чиито награди са посещение в Москва или в детския лагер „Артек“, са за деца над 10 години. Но след няколко години и това ще стане. А плановете на учителката и нейната ученичка нямат граници.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply