„Макулатура” на проф. Панайотов-Пането търси допир с Жорж Папазов

PPМоже да пишеш думите с пръсти. Можеш да начаткаш буквите на добрата стара пишеща машина, ако не си я пратил на боклука, а стои някъде из тавана или килера. Можеш да ги напипаш и по-бързо, шарейки по клавиатурата на компютъра. Както обикновено, има обаче една подробност – трябва там, в главата ти, да е ферментирала мисъл, образ, чувство,спомен, аромат. Май така е с думите, вероятно и преди да хванеш четката, молива, туша, или каквато и да е друга техника, е нужно да знаеш къде отиваш. И защо отиваш там.

Дори и да има макулатура. Без нея е и почти невъзможно, Жорж Папазов трябва също да е оставял след себе си доста отпадък от това, което после е станало изкуство. Струва ми се, че в изложбата на професор Панайот Панайотов-Пането,която вече направи повече от две седмици в Художествената галерия, носеща името именно на един от предвестниците на сюрреализма Жорж Папазов, опитите са изпреварили чувствително мисълта.

Или просто са се разминали, стават и такива работи, дори когато си професор по изобразително изкуство. И класиците на словото са писали слаби неща, въпреки че до края на дните си са ги считали за най-доброто от себе си, което не е било разбрано.Такива ”графити” остави у мен изложбата на Панайот Панайотов, който е тясно свързан с Ямболския регион, тъй като баща му, също професор, и също Панайот Панайотов, е родом от Стралджа. Миналата година ценителите имаха възможност да видят в същата тази галерия юбилейна изложба с платна на един добър живописец.

Неговият син си е поставил една интересна задача –  да влезе в стъпките на големия ямболец, и голям европейски художник Жорж Папазов. В унисон с абстракционизма, естествено, са и творбите на Панайотов-Пането.Съвсем малко от тях имат имена, за да подскажат извивките на идеята, към която са поели, ала не е, струва ми се, там липсата. Картини с името „Композиция” не срещаме нито от вчера, нито от преди 30 есени.Композиция имат и спомените, и ароматите, и любовта, и раздялата.

Решени в черно са голямата част от картините на проф. Панайотов, които са рисувани с акрилни бои върху картони.Явно черният цвят е възлов в изложбата „Макулатура”- той е акцентът поне в 70 процента от творбите.Черното, „гарнирано” с малко тъмно червен цвят, понякога и със синьо. Папазов е обичал синьото, поне така на мен ми се струва, гледайки някои от картините му. Акрилните бои, твърдят, дават особена яркост на картината. В някои неща от „Макулатура” този атрацитен „патос”, този заряд, го има, и вероятно тук трябва да е разгадката на идеите, тласнали проф. Панайотов към тази странна изложба. Слушах негови думи за изявата му в ямболската галерия, и от тези признания разбрах, че той е отделил много време, за да създаде това, което до края на месеца нашата публика все още може да види.

Това ми внуши респект – мнозина почнаха да бързат, да прибързват, да компилират най-безпардонно, гонейки колкото срокове, толкова и повече пари. Проф. Панайотов сподели още в това интервю, че сега все по-малко художници действително рисуват, те все повече ровели из Интернет и оттам прибирали едно-друго за своите творби.

Не се наемам да съдя, защото не зная кого конкретно визираше професорът. Аз съм привърженик на оная практика от началото на статията ми – и с пръсти да го нарисуваш,или напишеш, да стане добро, техниката е въпрос на подробности, важни понякога, но подробности. Когато четох за върховните постижения на Русо-Митничаря в нюансите на зеления цвят, ми бе убийствено скучно, защото преди това бях гледал дълго платната на този художник. И в тях нямаше нищо, което да ме накара пак, и пак да отворя албума с репродукциите.

„Макулатура” на проф.Панайотов-Пането е далеч от това страховито състояние в платната на Русо-Митничаря. Но така и не усетих трепет, дори и в огромните, а и в по-малките картини от акрил. Разминаванията са също твърде чести между автор и рецепиент. Вторият избягва почти винаги да си признае.

И все пак идва и такъв ден, в който искаш да има нещо от тоя и скапан, и възхитителен свят сред буквите, нотите, цветовете, кадрите, жестовете.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply