Магазин „Сладурите“ отвори за добротворство

sladurite1Магазин „Сладурите“ отвори още с първия ваканционен ден. И ако се питате какъв ли ще да е този пореден нов търговски обект, ще сбъркате. Това е продължение от миналата година на една стопроцентова самоинициатива на група деца, които избират да прекарат летните дни различно. Те са си направили свой кът на главната улица „Раковски“, малко преди стълбичките към пазар „Стара автогара“, подредили са различни предмети, изработени от тях и ги… продават на символични цени. Спечелените пари са предназначени за болната Добринка Колева. Момичето има остра лимфобластна левкемия. Започнали са на 16 юни, първият ваканционен ден и до 23 юни, когато се срещнах с тях, бяха събрали вече около 500 лева. Почти всеки ден сме тук, от сутрин до вечер, идваме към 10-10.30 часа сутринта, обясняват децата едно през друго. Понякога ходим на летни почивки, на екскурзии, само тогава отсъстваме, обясняват те.  Питам ги дали се редуват, имат ли някакъв график, но те категорично ми отговарят, че предпочитат да са всички заедно, „екип сме“, sladurite2употребяват те с гордост този станал поизтъркан от употреба израз, но при тях той си е на мястото. После ми обясняват, че учат в различни училища, но живеят всички наблизо и се познават „почти от бебета“ – изразът е техен. Това са Ния Щерева, Даниел Найденов, Дарина Баева, Станислав Мирчев, Силвана Иванова, Виктория Бъчварова, Диляна Начева, Стелиян, Диан Кайали…

И като ги слушам ми идва на ум още един шаблонен израз, употребяван при проектите – устойчивост, т.е. направеното да просъществува във времето. Хората, които говорят за устойчивост, трябва да дойдат при тези деца, за да разберат смисъла на думите. Защото магазин „Сладурите“ притежава точно това качество. Детската инициатива, започна миналата година, когато малчуганите продаваха изплетени от самите тях гривнички, а събраните пари дариха на за болната от мускулна дистрофия Гергана Димитрова. За месец и половина тогава те спечелиха около 5 400 лева, с които дойде лекар от Индия – д-р Мукеш, показа на майката как да прави специални масажи и Гергана се подобрява.

sladurite4В деня, когато бях при децата, магазин „Сладурите“ продаваше какво ли не – бележник, украсен с дантелка; гоблен, за чиято изработка е помогнала баба; гривни от сламки, за които ми обясняват, че са правени с ютия; изработени от тях картички; техни рисунки; изработени играчки; прочетени книжки; обеци с пояснението, че подарени от едно дете и те са ги наредили при другите неща… Поясняват, че чакат на следващия ден да пристигне поръчката им за ластички – затова липсват изплетени гривнички. Хората като попитат за цената – им я казваме, а те дават колкото искат, обясняват ми „сладурите“. Някои взимат покупка, други – не. А „цената“ е левче-две, хората обикновено давали повече. Най-голямото „плащане“ досега е 100 левова банкнота, случило се е дори два пъти досега, а иначе е имало и по 50, и по 20 лева… Приходите са строго подредени – пред децата има три кутии, на които пише: нови пари, стотинки, хартиени левове. Има и sladurite3разпределение на ролите – показват ми кой от тях ходи сред минувачите и им обяснява с какво точно се занимават. И явно този подход дава резултат,  защото оставам с впечатлението, че разчитат на него. Всъщност това им е най-големият проблем – че повечето хора, като минат край тях, не им става ясно какво се случва тук, мислят, че децата просто си играят или не им обръщат внимание, директно ги подминават. А и надписът „Магазин Сладурите“, написан по детски на ръка, трудно се забелязва. Ала сградата зад тях е „частна собственост“ и нямат право да поставят върху нея нищо, обясняват ми вещо малчуганите. Иначе съчетават полезното с приятното и през останалото време четат книги, заедно са… И повече от очевидно е, че гледат съвсем сериозно на своето занимание – като на работа, на нещо важно, което има значение.

Да правиш добро, да осмисляш времето си с поставена благородна цел, самоинициатива и самоорганизиране – това е поредната доза клишета, които чак дразнят. Ала тези деца изпълват думите със смисъл – по детски уж занимателно, но със съвсем реален резултат и, хайде да не казвам пак клиширано, че ни дават уроци, но те карат да им се радваш и възхищаваш. Защото виждаш нещо на етап, когато то е истинско и искрено. Затова не ги подминавайте, станете част от тях дори и с дребна стотинка. И още нещо си мисля – когато в детството си „си играл“ по този начин, няма като пораснеш, как да станеш лош човек. И още – доброто увлича, заразително е, а имаме, имаме свирепа нужда от доброта.

                                                                                                                                           Светлана Чамова

sladurite5 SAM_1696 SAM_1698 SAM_1701 SAM_1702 SAM_1703 SAM_1704

About the Author :

Leave a reply