Любомир Котев с наградата на името на поета Георги Братанов

Жури в състав: Христо Ганов – главен секретар на СБП, Иван Есенски и Димитър Христов, присъди на Любомир Котев литературната награда „Георги Братанов”.
Награждаването бе оповестено на тържество в музея „Земята и хората”, посветено на Деня на народните будители. Писателят Любомир Котев бе възпрепятстван да присъства на награждаването, но благодари за оказаната му чест с писмо до редакцията на „Словото днес”:
За мен е чест, голяма чест, да притежавам тази награда, защото Георги Братанов бе мой приятел, голям мой приятел!
Ние с него живеехме в един град, нашият Ямбол,  и работехме заедно, комай всеки ден, понесени от устрема на младостта и страстно вярващи, че Красотата ще спаси света! Светлите думи на Достоевски, давам си сметка, отдавна са се превърнали в ненужен банализъм, но беше тъй, тъкмо тъй. Работехме със страшна сила и мечтаехме за един по-добър свят, във време, което схващахме като романтично, нехаейки, че то, жестокото време, всъщност, ни ограбва безмилостно. Така или иначе, бяхме глупави, може би, но всякога възторжени ентусиасти, обсебени от идеята за доброто, подвластни завинаги на някакъв неясен, абстрактен хуманизъм, истински мечтатели…
И не друг, а тъкмо Георги Братанов ме поведе по житейските стъгди тогава, за да повтарям до днес, че от малцина съм научил нещо, но от него съм научил много! Имаше какво да научиш от него, той бе талантлив, одарен, лизнат от Бога човек,поет, истински, от най-истинските. Георги Братанов бе удивителна личност, знаещ и можещ човек, невероятен артист, мъдрец и работар. Не е за вярване, но той, незрящия, работеше колкото десетина окати. И не как да е, а съчетаваше чудодейно, като магьосник, бликащата енергичност с изяществото на художника. Той бе непоколебим и неуморим, пишеше без отдих, пишеше всичко, с еднаква лекота, ловко прелиташе от драматургията, до публицистиката, но си оставаше поет всякога и във всичко. Беше роден поет,властелин на словото, изплиташе прелестни рими, изковаваше незабравими метафори, извеждаше вълнуващи послания. Георги Братанов композираше, свиреше, пееше, и всеки, който е чувал как дрезгавият му баритон изстрелва, нервно и забързано, незабравими строфи, знае че пееше на свой глас, че беше неподражаем, въпреки че някак приличаше на Висоцки. Той беше предопределен да направи нещо голямо и постигна повече от другите, макар да си отиде без време…

Отлетя към звездите, които жадуваше и бленуваше, на които посвети най-добрите си стихотворения! И аз не съм сигурен дали завърши удивителният му живот или тепърва започва! Сигурен съм, че ми липсва обаче, че ми липсва тъй, както липсва на всички, които го познаваха. И тази награда ми е толкова скъпа, освен заради всичко друго, заради туй, че е още един повод да се сещам за него, да общувам с него, докато си спомням за незабравимите мигове, които преживяхме…