Любомир Котев, почетен гражданин на Ямбол: Благодаря на моя град

“Благодаря на моя град. За мен това е най-искрената и най-желаната награда”, каза Любомир Котев в блиц интервю преди началото на тържествената сесия. В него той содели още: „Поласкан съм, че са оценени усилията ми да направим нещо добро за нашия град. Ние с Христо останахме в този град и посветихме всичките си усилия на него. Щом сме свързали живота си съдбовно с този град и щом не сме пестили усилия и ентусиазъм заради него, няма по-голяма награда за нас от това градът да оцени по някакъв начин усилията ни. Ние все пак направихме нещо – съумяхме да станем национални писатели, а и ежедневникът вестник „Делник“ е нещо, с което аз много се гордея, което също с общи усилия правихме с Христо. Градове като Сливен и Стара Загора не направиха ежедневник, който да излиза близо 20 години. Радвам се, че хората гледат на това, като на някакъв нормален и закономерен жест“.

На въпрос как ще коментира, че никой не е пророк в родния си град той заяви: „Ексцесиите около голямата награда на Ямбол преди 10 години бяха потвърждение, че никой не е пророк в родното си място, но има още една такава библейска мъдрост, че човек предполага, а Бог разполага – ето, че всичко си отиде на мястото все пак“.

По време на връчване на наградите той сподели:

„Това е най-голямата и най-желаната награда, която съм получавал през живота си. Щастлив съм, че можах да я имам, защото всичко, което съм вършил през всичките тия 40 и няколко години, в които работя като журналист, съм го правил с идеята да направя нашия град по-хубав и по-проспериращ. Винаги съм чувствал властта, каквато и да е тя, и Общинския съвет, какъвто и да е той, като свои съюзници в тази обща наша борба за нашия град. Вероятно съм грешал, може да е имало и големи грешки, човешко е да се греши, но ви уверявам че патосът ми е бил винаги позитивен и конструктивен и че никога, ама никога не съм правил сметки, които да ми донесат на мен изгода. Аз се опитвам да бъда философ и знам, че ако работиш за своя град, работиш за своя дом и за бъдещето на своите деца и за своя рахатлък в крайна сметка. Вярвам, че само благодарение на нашите общи усилия и на цялата гражданска общественост този град ще върви напред и нагоре“.

About the Author :

Leave a reply