Любомир Котев : “Записки по Записките” е книгата, за която най-дълго съм мислил

kotev1qТова е книгата, за която най-дълго съм мислил. Това е книга, за която съм мислил в продължение на 30-40 години и то не за друго, а защото ми се е щяло тъкмо чрез живота и творчеството на Захарий  Стоянов да подредя някак доста объркания български възглед за минало и личност. Когато ние говорим за историческа и документална истина, най-често имаме предвид не истината, а идеологическия предразсъдък, който не само не откроява случилото се и мащаба на някаква личност, а напротив – затъмнява ги. Захарий  Стоянов е един много типичен пример в това отношение. Един от най-великите българи, един голям национал-революционер, с който комай никой не може да се измерва по простата причина, че той е водител на двете големи въстания – той е най-близкият човек до Стамболов в Старозагорското  въстание и най-близкият човек до Бенковски  в Априлското въстание, а сетне сам осъществител на третото голямо национално движение – Съединението. После, той е и един от големите борци срещу руските стремежи да се отнеме независимостта ни по времето на преврата и контрапреврата. Този човек, тъкмо заради тези си националистически, български, патриотични  настроения задълго  беше неглижиран, замълчаван, преиначаван и обявен за русофоб, а това попречи да осъзнаем величината му като национален герой и като една от големите български личности.

Всъщност той самият блестящо е формулирал и своето поведение и всичко, което се случва в живота му, като казва, че не е русофоб, а тиранофоб . И той действително е тиранофоб . Ой никога не е мразел Русия, винаги  е мразел руския царизъм, който мразят, апропо, и най-издигнатите тогавашни  интелектуалци – руските революционни демократи – Херцен , Писарев , Белински , чийто ученик се усеща той, чийто пример той следва. В това е цялата история, той не е по-малко тиранофоб , колкото са те. И ако той е русофоб, то значи и че Херцен  и Белински  са русофоби.

Защо толкова дълго се мъчих аз с тази книга?! Ето заради това, защото подсъзнателно чаках като че ли момента, в който ще може да се говори открито за тези неща, това беше невъзможно преди време, когато идеологическите предразсъдъци движеха всичко. Трябваше да дойде този момент, в който да можем и да имаме право да ги превъзмогнем най-сетне. Заради това чаках момента, в който ще мога да изложа моето виждане за живота и делото на Захарий  Стоянов. Защото Захарий  Стоянов е не просто голяма историческа личност, той е и блестящ писател, и гениален журналист, вестникар и издател. Вестник „Борба”, например, е единственият вестник в нашата история, който е свалил правителство и е унищожил държава – Източна Румелия всъщност е унищожена от вестник „Борба”. Трябваше тези неща да могат да се кажат такива, каквито са, за да разберем, че Захарий  Стоянов е наистина светъл български гений, че не е просто и само революционер, но освен това е и гениален писател, вестникар и голям държавник, защото бидейки дясна ръка на Стамболов и председател на Народното събрание той е един от хората, които превръщат тази изостанала провинция на Османската империя в модерна държава и вероятно заплаща с живота си заради това, защото има много неясноти около кончината му.

Заради това толкова време се мъчих и мислих тази книга, защото исках да променя тази много смешна идейна представа, че това е книга на един неук овчар, на един човек от народа, който е писал едва ли не интуитивно и импулсивно.

Истината е, че Захарий  Стоянов не е нито беден, нито неук, нито овчар, нито абаджийски чирак, той си го измисля това. Захарий  Стоянов е чорбаджийски син, баща му е кехая , има овце. Той е доста образован, той освен класното училище в Медвен  е учил в Сливенската полугимназия  и се е самообразовал със страшна сила, така че да знае 5 езика. Той пише и чете на български, френски, руски, румънски, турски и малко на английски език.

Трябваше да дойде време всички тези неща да се кажат такива, каквито са. Тази книга – „Записки върху Записките” в този си вид сега, всъщност, е само разсъждение върху първия том на записките. „Записките” знаем имат още два тома, освен втория, който е широко интерпретиран и анализиран, защото там става въпрос за въстанието, той има един трети том, който общо взето е подминаван, замълчаван или неразбран – „Затворите”, който според мен е най-интересен като белетристика или като мемоар. Там е всъщност истинският мемоар. В първи том той е измислил тази своя интересна биография като овчар и чирак, какъвто той всъщност не е бил. Неговата идея е да разкрие пътя на революционера, израстването му и да се превъплъти  в ролята на революционера. Той е ходил на бащините си кошари, които не са една и две. Баща му е имал няколко кошари в Добруджа, в Подвис , в Орман , в Долното поле, както те казват, в Карнобатско, той е едър собственик, кехая . Един кехая  има поне 1000 овце, а източници сочат, че баща му има около 2000 овце. Доколко е той богат личи от това, че днешната къща музей , например,  на Захарий  Стоянов не  е родната му къща. Тя е къщата, която баща му сам построява на 30 години и тази достолепна чорбаджийска къща сама по себе си говори за състоянието на баща му. А не е само той в тази фамилия богат и състоятелен човек. Брат му е кмет, другият му брат е църковен и училищен настоятел  и даскал. Те са един виден род – Далакчиеви . Той се казва Джендо  Стоянов Джедев . Далакчия  идва от това, че дядо им е лечител, пак виден човек. Стоян Джедев  Далакчиев  остава вдовец със 7 деца и се жени за мома – беден човек няма да го вземе мома с такава тежка челяд.

 

About the Author :

Leave a reply