Любен Драганов – шпикерът-класик

Драганов БудакаНе поглеждам точно колко време е минала от смъртта му – понякога календарът няма никакво значение. Тия дни ми спомни отново за него с няколко снимки големият ни баскетболист и учител по физическа култура Иван Ангелов-Мекия.

На едната Бате Любо, защото той е отнесеният от реката на смъртта,е с Димитър Койчев, негов ученик от Техникума по механотехника, най-талантливият състезател по спортна гимнастика, раждан край Тунджа. Изчезнал, така и не се разбрало, къде е намерил последните си мигове. Койчев, участник в две Олимпиади, имал много тежко заболяване, казват за него, че бил разкошен човек, аз не го помня, сигурно са прави.

Не се наемам да преценя колко разкошен бе Любен Драганов. Виждах го често, повел кучето си, вълча порода, на разходка, или отбил се в печатницата да вземе още топлия вестник и да си полафи с един от пазачите – Коцето, и той болен на темата „Левски”, като Бате Любо.

любо драганов„Левски”, не само футболният тим, а всички спортни формации на това дружество, бяха тема, върху която любен Драганов можеше да изнесе стотици лекции. Палеше се бързо, гласът му бе характерен, ясен, дълбок, книжовно издържан. Той – винаги в опрятен вид, държеше на тези неща. За толкова години познанство не помня повече от два-три пъти да съм го видял небръснат. Заради любимия му „Левски”, престъпваше принципите си на непушач, и дръпваше по една цигара.

Бе много приказлив, понякога по-обстоятелствен. Не бе патетичен, макар словото му да бе  доста емоционално. Държеше да се знае, че е кореняк ямболия и то от Каргона. Майка му е била учителка, като малък тя е преподавала по селата. Той поставяше учителската професия много високо, имаше огромна памет и можеше да каже трите имена на всеки ученик, на когото е преподавал физическо възпитание. Докато той бе преподавател в Механотехникума, там отборите по всички видове спорт бяха на висота. Вярно е – самите ученици имаха спортни качества, голяма част от тях тренираха в „Лъсков”, така че имаха школовката, а за Бате Любо оставаше само да ги организира. Това само обаче не е проста работа. Той почти винаги се отклоняваше от сценария на Бала на най-добрите ямболски спортисти, изреждайки кои класни спортисти са минали през „неговия техникум”. На тези Балове дълги години Любен Драганов бе водещ, заедно с някоя дама. Дамите понякога се сменяха, бате Любо – никога. Бе със строго официално облекло в ролята си на водещ, както поменах, държеше на етикецията.

Като шпикер на баскетболните мачове в зала „Диана” също остави многобройни спомени, там си позволяваше да идва и по-спортно облечен, ала и тогава  все тъй избръснат прясно-прясно. Разказа ми в едно интервю за комичен случай от по-ранните си времена като шпикер – в Ямбол гостувал „Левски”, Атанас Голомеев нижел кош след кош в мрежичката на нашия тим и при поредните точки на централния нападател, Бате Любо казал: ” и отново точките за Левски” реализира Змеев”. Прякорът на Голомеев бил Змея, та оттам и неволната грешка.

Вече в късните времена, Бате Любо направи и друг хубав, комичен „запис”, пак с играч на „Левски”, пак на баскетболен мач. В състава на сините имаше състезател Чък Стюърт, та той вкара кош, а Драганов мощно обяви:”…двете точки вкара за „Левски” Чък Норис”. По-късно Бате Любо се поправи, и поднесе извиненията си на публиката.

С тая работа, шпикерската, почнал да се занимава случайно – като студент веднъж заместил на състезания по лека атлетика свой познат за кратко, там имало и ямболлии, и сетне в града ни те обявили за тази му дарба, и тръгнало, иззел тая дейност от Снежин Савков.  И не бе говорител само на баскетболни срещи, а и на боксови състезания, на схватки на тепиха, на футболни двубои на градския стадион.

Трудно го свърташе на едно място, без да говори с някого. Така беше в кабинката на втория етаж на стадиона, където в студено време се криеха поне двама-трима души – хора на Бате Любо. И той ту с тоя разменяше фраза, ту с другия, като не забравяше да следи и мача. Е, случваше се да пропусне да види точно кой е вкарал гола, но с експресна консултация работата се наместваше. Поне 40 години имаше стаж зад микрофона, преди него никой нямаше навъртени толкова лета, а и след него надали ще бъде подобрен рекорда му.

Любен Драганов не обичаше конфликтните ситуации. Не че беше кротък, че избягваше да критикува след мач баскетболния или футболния тим на Ямбол, както и ръководствата им. Често и ги бичуваше, и се канеше, когато има общо събрание, да каже кое как стои. Общото събрание идваше, Бате Любо обаче или премълчаваше критиките си, или държеше съвсем друга реч. Дали беше конформизъм, дали бе от стремеж към единение ми е донякъде трудно да преценя. По-скоро бе първото – Драганов бягаше от челните сблъсъци, а и работата му на шпикер зависеше от ръководството на съответния спортен клуб.

Макар да бе влюбен без предел в спорта, Бате Любо държеше да му се плаща, както за шпикерството, така и за написването на брошури на спортна тематика. Прав беше, и първото гълта от времето , а второто е къртовски труд, ако се пише задълбочено и с много ровене из архивите. Той и Васил Арапов написаха първата, а и досега е последна, брошура за баскетбола в града ни. В последните няколко години ту един, ту друг имат желание да напишат за по-новите периоди от историята на клуба ни, но така и не си стига до готови страници.

Защото нито е проста, нито лесна тая работа.

Любен Драганов бе вечен ентусиаст. Така се стигна и до втурването му в телевизията, медия, в която той нямаше никакъв опит. Бате Любо вече бе на възраст, когато започна да води предаването „На фокус”. Той го направи ямболско, даде му ретро багра. Личеше си, че много се вълнува по време на директните предавания, затова и речта му ставаше по-объркана, оплиташе се понякога. Действаше обаче с голям хъс. Вълнението му е било много силно, това разбрах по-късно, когато една от журналистките в „Диана кабел”ми сподели, че Бате Любо искал тя да е в апаратната, за морална подкрепа.

Бездействието не бе за него. Едно лято събрал децата от неговия и от съседните блокове, за да провежда с тях тренировки по баскетбол. Първите им тренировки – започваше от началото на баскетболната азбука, а питомците му бяха смесени – и момчета, и момичета. Водеше ги на площадката на ТМСС и държеше да има подреденост, нищо че бяха малки деца.

Не бе женкар, ала понякога пускаше някой свеж лаф за тънката част: ”С туй меко сърце, ако бях жена, гащите ми все по клоните щяха да висят”. Леката атлетика го изкушавала на ученически години, силата му била в спринтовите дисциплини, при неговия ръст, това се и очакваше. Бате Любо бе близък приятел с големия ни спринтьор Михаил Бъчваров. Проф. Бъчваров, познат още като Бате Мишо от легендарното предаване „Бързи, смели, сръчни”, вървящо по телевизията през  70-те години на миналия век. С Михаил Бъчваров се чуваха често по телефона, Бате Любо му бе ходил на гости в селото, където бе вилата на бележития ни лекоатлет. Понесе изключително тежко вестта за кончината на приятеля си.

В друг текст съм го казал, пак ще го повторя – тази смърт сякаш бе сигнал, предизвестие за Бате Любо, че тук не му остава още много време.

Смъртта го застигна пак в движение, пак на стремето, продължаваше да води предаването „На фокус” в телевизия Диана” . Беше се оплакал, че го болят краката нещо и се налагало да хваща такси, след като приключи работата си в кабеларката. То оставаше и да не хваща такси, живееше на няколко километра от студиото на „Диана ТВ”, а и предаването бе на живо и свършваше чак в 22 часа. Като се притури и разделянето  с  госта на телевизионната му изява, отиваше още половин час, а към неговия квартал по това време нямаше вече и автобуси.

Бате Любо обаче бе от другата школа , поне в това имахме известна прилика, държеше да се прибира без излишни разходи. В неговия случай – с велосипед. Така се връщаше след баскетболните мачове, така ходеше сутрин до кафенето на Васко Милев в зала „Диана”, за да свери спортния си часовник с другите запалянковци.

Вероятно застояването в къщи би било духовна смърт за него. Не зная дали съдбата не го пожали, като реши смъртта да го прибере бързо и без да е на легло, под  домашен арест. Вестта за кончината му бе изненадваща, стряскаща, въпреки че Любен Драганов бе навършил солидните 75 години.

При някои възрастта  е все ранна, така бе и при Бате Любо. И месеците, годините от неговата смърт се множат, а виждам и в интернет, и при срещите на живо, че ямболлии още помнят дълголетния шпикер-класик, който бе класика и като учител по физическо възпитание.

Поглеждам пак към снимките, които бе качил наскоро във Фейсбук Иван Ангелов-Мекия. Любен Драганов е все енергичен, целеустремен, сякаш спрял само за миг напористата си походка, за да свърши поредната задача по някое състезание.

Както подобава на спортистите, яви се по-рано и за състезанието, което води Отвъд.

Ако има Отвъд, щом някои хора продължават да са Отсам, в паметта ни.

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Любен Драганов – шпикерът-класик”
  • ЕЛЕНА
    December 23, 2016 - Reply

    ПОМНЯ ГО -БЕШЕ МИ УЧИТЕЛ ПО ФИЗИЧЕСКО !МНОГО ИНИЦИАТИВЕН И МНОГО ДОБЪР ПРЕПОДАВАТЕЛ !В МЕХАНОТЕХНИКУМА БЕШЕ НАПРАВИЛ НЯКОЛКО ОТБОРА ВОЛЕЙБОЛ БАСКЕТБОЛ И ФУТБОЛ !

Leave a reply