Лора Маркова: Дона Неделчева отстоява със стоицизъм позицията да бъдеш художник във времето, в което живеем

Тридесет и осмата самостоятелна изложба на Дона Неделчева, която беше открита на 19 ноември 2020 г. в ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол не е юбилейна (както настоява художничката), нито ретроспективна. Въпреки това, заглавието „Междувремие“ маркира усещане за преходност и провокира размисъл за времето, в което живеем – едно „съ-времие“, което може да се тълкува и като „между-времие.“ Темпоралните измерения в живописта на Неделчева са неизменно свързани и с пространствени зависимости, които бяха фокус на тридесет и седмата самостоятелна изложба на авторката, представена в салоните на Съюза на българските художници (СБХ) между 15 септември и 3 октомври 2020 г.

„Усещане за място“ в галерия „Шипка 6“/СБХ – София изследва живописното усещане на художничката за реални и имагинерни пространства, изживени и непознати места, конкретни и символични територии. Двете експозиции от 2020 г. продължават и извеждат тематични мотиви от предходните самостоятелни изяви на Неделчева – „/О/Позиция” в галерия „Райко Алексиев” през 2016 г., „Междинно пространство” на „Шипка 6“ през 2012 г. и „Ареал” в Национална галерия през 2009 г.

Усещането за времепространство и „ареалите“ на Дона Неделчева, или онези междинни измерения между реалното и нереалното, се реализират в ритмични пространствени структури и утвърдени живописни стойности, които преди няколко години проф. Иван Газдов определи като „съвременен вариант на Школата на експресивния абстракционизъм.“

По-рано, в 1987 г. изкуствоведът Максимилиян Киров посвещава статия в списание „Изкуство“ на тогава младата художничка Донка Неделчева и определя фигуралните ѝ композиции като кинематографични. Днес, в зрялата живопис на Дона Неделчева – отдалечила се от фигуративност и често ориентирана към чиста абстракция – усещането за кинематографичност продължава чрез композиционното търсене на движение, ритъм и динамика.

„Усещане за място“ недиректно отпраща към едноименната книга на режисьора Вим Вендерс, в която той споделя, че знаковите му филми като „Париж, щата Тексас,“ „Лисабонска история“ и „Криле на желанието“ произхождат от терените и местата, които желае да изследва визуално, докато сюжетът, историята и сценарият остават на заден план. В „Усещане за място“ пространственото въображение на Неделчева се транслира от картинното пространство към „монтаж“ на междукартинните отношения. В аранжирането на изложбата си Неделчева настоява да се усети конкретното място на „Шипка 6“ и това че салоните са преминали през архитектурна реновация, която е знакова за един вид различност. Пространствените решения в изложбената зала включват редуващи се фрагменти от небе, дървета, софийски фасади и покриви, които влизат в салона през откритите прозорци, за да си кореспондират с картините.

В този контекст, трябва да се отбележи, че в тридесетгодишната си практика като уредник и по-късно директор на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол (2006 – 2012 г.), Неделчева винаги се е стремяла галерийното пространство да не остава неутрален бял куб (като в критическите есета на Брайън О‘Дохърти), а да се превърне в междинно пространство – между интериор и екстериор, и предимно между автор и публика.

Подобно на “Усещане за място“ на „Шипка 6“, „Междувремие“ в ХГ „Жорж Папазов“, „монтира“ уловени субективни моменти в хронотопа на социалната ни действителност. Експозицията включва платната „Ъгълът на поклона“, „Под номер“ и „Алегорично“, първоначално показани в изложбата „/О/позиция“ в галерия „Райко Алексиев“ – София през 2016 г. Картините са изказ на личен протест и изживяна гражданска критика към „нископоклонническите обществени реалности“, както писа акад. Светлин Русев по повод на изложбата. Този вид социална ангажираност присъства в работите на Неделчева от най-ранните и творчески търсения, за което подсказва единствената ранна творба включена на „Шипка 6“ – картината „Еврейско жилище“ от 1985 г. „Еврейско жилище“ смесва живописна деликатност с болезнената конкретика на колажирани архивни материали – една автентична табела за маркиране и дискриминиране на българските евреи от периода 1941-43 г. и едно автентично габърче, което се забива дълбоко в общочовешката ни чувствителност. Първоначално експонирана в ОХИ „Ястребино“ (Търговище, 1986 г.), „Еврейско жилище“ продължава да държи социалното ни съзнание будно като напомня за ексцесиите, до които може да доведе един авторитарен режим.

Изложбата „Междувремие“ следва подобен кураторски подход и представя една ранна творба от фонда на ХГ  „Жорж Папазов“ със заглавие „Алиса в страната на…“ от 1990 г. Картината смесва интертекстуални отпратки към „Алиса“ на Луис Карол като лозунгът „Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера. ДНЕС НЯМА МАРМАЛАД“ с колажирани изрезки от български вестникарски издания от зората на демокрацията. Недвузначно визираща Прехода, творбата реторично позиционира Алиса не в Страната на Чудесата, а в тази страна и този огледален свят, в които ние самите живеем.

Като контрапункт на алегоричните персонажи в „Междувремие“ се извисяват включените в експозицията портрети, като този на Петър Марков, напомнящ че „истинското изкуство се ражда не от художествената информация, а от преживения личен живот,“ както писа акад. Светлин Русев за живописта на Неделчева. Изложбата представя и картината „Най-синьото – Сарматското море / в памет на Христо Фотев,“ участвала в национална изложба „Портрет“ на „Шипка 6“ по-рано тази година. В скорошен материал (и като препратка към слово на Христо Карастоянов от 2018 г.), Любен Генов (председател на СБХ) споделя, че „творческият подход на Дона към портретуването е поетичен… [портретите ѝ] носят свой психичен заряд, психологична наситеност, и без да са буквално и точно нарисувани, улавят и пресъздават точно характера.“ До определена степен, портретът на Христо Фотев синтезира и неутолимата нужда на художничката да се зарежда творчески от морето. Този копнеж за общуване с морето се проявява и в картините „Между морето и мен,“ „Бряг,“ „И тръгвам да търся морето.“ На път към морето, или на връщане от там, друга поредица композиции, озаглавени „Луда трева“ ни карат да се потопим и изгубим в небитието, като по Йордан Радичков.

Двете изложби, „Усещане за място“ и „Междувремие,“ изследват времепространството на актуалните събития с една съвсем нова картина озаглавена „Отстояние.“

„Отстояние“ адресира състоянията на физическа изолация, социална дистанция, или т. нар. „нова нормалност“, превърнали се в наша неизбежна реалност. До определена степен, „Отстояние“ се занимава с корпореалното усещане на физическото място, към което сме приковани, докато проектираме други (не)познати места. Същевременно, композиционното и пластическо решение носят усещане за смирение и преоткриване на субективното време и място.

Сред различните конотации за време и място, символични територии и пространствени траектории, към които ни водят двете експозиции, усещането за време и усещането за място при Неделчева се реализират не толкова като отстояние, а най-вече като отстояване. Отстояване на позицията да бъдеш жена художник, да бъдеш съвременен художник, и на нелеката позиция да бъдеш български художник – свързана с огромна доза стоицизъм във времето, в което живеем. Стоицизъм да продължаваш да рисуваш, въпреки и заради социалната ни реалност и да не се отказваш да правиш и усещаш живопис.

Лора Маркова

Лора Маркова е изследовател в областта на съвременното изкуство, медийна и визуална култура, с докторска степен от университета Деусто в Билбао, Испания и магистърски степени от Маастрихтския университет, Нидерландия и Гьотингенския университет „Георг-Август“, Германия. Член на СБХ „Секция 13 – неконвенционални форми.“

About the Author :

1 Comment to “Лора Маркова: Дона Неделчева отстоява със стоицизъм позицията да бъдеш художник във времето, в което живеем”
  • Страхил
    November 23, 2020 - Reply

    “В „Усещане за място“ пространственото въображение на Неделчева се транслира от картинното пространство към „монтаж“ на междукартинните отношения. ”

    Това с “междукартинните отношения” , признавам си, доста ме затрудни.
    Но всичко останало е съвсем разбираемо за широката публика.

Leave a reply