Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд: Отлагането на новата съдебна карта е бранене на статуквото
– Как ще се отрази на съдебни райони като Ямболския изготвянето на нова съдебна карта, където делата са значително намалели?
– При изработването на съдебна карта трябва да се вземат всички аргументи – икономическо състояние на региона, социално състояние, защото демографската криза повлия върху всички сфери. Ямболски регион също не е встрани от тези проблеми. Очевидно намалява населението, намалява и броят на делата. Но същевременно, ако механично се пристъпи към закриване на съдилища, без да се отчитат всички социални важни функции, които има съдебната система, това няма да бъде правилно и справедливо решение.
– Каква е визията за изготвяне на нова съдебна карта – да се намалява състава на съдилищата като щат, или да се закриват съдилища? Проблемът стои вече много години и не се решава, а само се отлага.
– Така е, на всеки му е трудно да пристъпи към действия и не би искал той да взима решението. Ако може или да се отложи, или да не се взима решение. Много са пътищата, които могат да бъдат извървени. Намаляването на състава, пренасочването на магистрати, където има по-голяма нужда и потребност от тях и съответно по-добра мобилност и бърза реакция на кадровия орган, тогава, когато има такава потребност и необходимост. Например, във вашия регион един-два големи инвеститора могат да доведат до това, че да има и повече ангажираност и повече работни места, съответно и по-голям брой дела. Вариантите са различни, а знаете, че критериите за натовареност също трябва да бъдат фактор за определяне на това не само какъв брой дела гледат съдиите, но и да се отчита и характерът на делата. Но така или иначе критериите за натовареност са от значение и трябва да мине известен период от време да се направи достатъчно обективен анализ, за да може да се вземе едно мъдро решение. И това решение няма да бъде само на съдебната система, то ще бъде решение, което не може да не се съобрази с местната власт, с централната изпълнителна власт, изобщо с всички тенденции в държавата. Това е важно, това е мъдрото решение, което изисква все пак, ако се пристъпи към действие, да има достатъчно натрупан анализ на всички необходими фактори, които влияят на този процес.
– Ще се търси ли решение на този дисбаланс в системата, защото на места има 5 дела месечно на съдия, а на други 180?
– Точно така и ако не се пристъпи към взимането на решение това е нещо като бранене на статуквото, т. е. никой не иска да поеме тежката участ той да извърши тези промени, така че това балансиране трябва да бъде направено. То е много тежко и много трудно, но посоката е тази и трябва да се направи. Един магистрат, който има малко дела, също не е полезен от тук нататък, тъй като работейки по определена категория и малко на брой дела, той всъщност не работи върху развитието на собствените си професионални качества и издигането на своя професионализъм. Неговото развитие и в кариерата, и в професията върви в крайна сметка той да гледа различна категория дела.
– Какви са реалните срокове за съставянето на тази съдебна карта и за решаването на този проблем с неравномерната натовареност на магистратите?
– Вчера (б. р. 14 април) беше разисквана темата за разделянето на Висшия съдебен съвет. Т. е. от тук нататък самият Висш съдебен съвет ще има достатъчно организационни проблеми, които ще трябва сам да реши. Те трябва да бъдат съпътствани с всички останали кадрови проблеми, управленски проблеми, включително и темата за съдебната карта. Но това не е толкова лесен процес. Имайте предвид, че когато се заговори за съдебната карта и евентуално за намаляване броя на съдиите, респективно закриване на съдилища, или пък съответно отделения към по-големи съдилища имаше много голяма реакция от страна на органи на местната власт, които бранят съдилищата в съответните региони. В този смисъл това са също обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид. Има и други възможни решения – така да се осъществят промени в законодателството, че да може натоварените съдилища да се разтоварят от определена категория дела и те съответно да преминат в онези по-леко натоварени съдилища, но това вече включва законодателен процес. Ето защо една реформа и в тази й част трябва да бъде съпътствана от усилията и волята на всички власти – изпълнителна, съдебна и законодателна. Това също е възможно решение. Например, данъчните дела се гледат основно в пет съдилища, които са административни, а ако те се разпределят съответно в другите административни съдилища, ще се получи един баланс и ще бъде по-удобно и за самите участници в процеса, които са страни по делата. По този начин те ще получават правосъдие в онова място, което е по-достъпно за тях, за да осъществят своето право на защита.
Интервю на Диана Иванова
